Categorized | ЛЕКОномика

Държавен Бюджет

family_budgetТъй рекоха професорите:

Бюджет, като най общо понятие е финансов план. В него се залагат определени разходи и приходи за съответния икономически субект за определен период от време – обикновено една година. Държавата също представлява икономически субект, предвид факта, че генерира приходи и е овластена да прави разходи. Разбира се Бюджета е със специфика и дефинирането му може да се направи като   правно задължително предвиждане, разрешаване и уравновесяване на приходите и разходите на публично правните тела за предстоящ финансов период. Неговата природа е двояка: от една страна той е акт правно-политически, а от друга финансово-стопански, защото обхваща както реда и начина, така и естеството и предназначението на средствата, с които публичните тела извършват своята работа. При застъпване на едната страна -бюджетът е спе циално предмет на изследване във финансовото и държавно право, при застъпване на другата страна той е предмет на изследване във финансовата наука.

От правна гледна точка бюджетът може да бъде закон или законодателен акт. Когато бюджетът се гласува и приема от парламента (народно събрание, сейм, сенат, дума) като орган на законодателната власт, той се утвърждава като закон. Бюджет, приет от правителството като орган на изпълнителната власт има силата на законодателен акт. В Република България държавният бюджет се обсъжда и гласува от Народното събрание. Приет от парламента, бюджетът придобива характер на закон с особени черти. Законът за държавния бюджет определя размерът на приходите, фиксира обема на държавните разходи и регламентира разходите по структурните звена на бюджета.

 

Разговор с бай ти Добри пред фурната:

С бай Добри се запътихме към фурната. Е, училището вече не функционира, но фурна си имаме. Поздравихме Ленковица, а тя ни каза, че хляба щял да излезе най-рано след половин час, ама ние бяхме минали вече половината път и решихме да чакаме пред фурната. Седнахме на стълбите, запалихме по цигара и взехме да чакаме. То хубаво ама бай ти Добри не му се мълчи. Посумтя малко, дръпна от цигарата пък рече:

Бай Добри: Бре Ученото, туй ся, че пенсийти малки – малки са. Ама се разпраят Бюджету не стигал. Они пък у Парламенто па за Бюджету се дракат, кът дръгливи крави, а мине се не мине време и по телевизуро разпраят Бюджета тъй, Бюджета инак. Ся то убаво ама оти не земат да го упраят веднъж завинаги и да е ясна работата.

Аз-Ученото: Всъщност ти бай Добри ме питаш за Бюджета на държавата, защото иначе Бюджети много.

Бай Добри: Тъй де тъй, за държавата де, за Бюджета й та питам. Ама оти викаш че са много.

Аз-Ученото: Нека започнем с нещо по-просто, какво е това Бюджет. Това си е просто нещо – това си е план какви приходи предвиждаш да имаш за следващата година и какви разходи планираш да покриеш с тях. И вие с баба Гина имате Бюджет и вие смятате колко пари чакате да получите и като ги получите за какво да ги изхарчите.

Бай Добри: Аха-а, ся взе да ми се развиделява у главата. – и сякаш да подчертае това се почеса под шапката. – Е оти се дракат тогава като е толкоз просто?! То и язе от две думи го разбрах.

Аз-Ученото: Е, първо не е просто, защото правилно трябва да прецениш всички видове приходи и после така да ги разпределиш, че всички да са най-малко недоволни от това разпределение.

Бай Добри: Е, убаво де, много видове били това приходите. Нашите с баба ти Гина са пенсийте и верно по-лесно е, ама там все учени глави са се събрали, кумпутри разни имате – не мой да йе толкоз сложно аджаба.

Аз-Ученото: Че приходите са много видове и различни ще ти обясня, ама нека поговорим и за вашият с баба Гина Бюджет, та по-добре да ме разбереш, защото и вашият приход не е един и същ всяка година. Например вие освен пенсиите продавате на пазара домати. Ей ти втори приход. Продавате и мляко от овцете, лихва от Банката имате. От време на време и сина праща пари.

Бай Добри: Тъй де, твойто магаре да е мъжко – призна бай ти Добри – и кво му е сложното?

Аз-Ученото: Ей сега ще ме разбереш кое му е сложното – хванах го аз на „кон сърма” както казваме из нашенско – кажи ми колко домати и за колко пари ще продадеш на пазара догодина?!

Тук вече бай Добри се почеса по наболата брада и разбра, че съм го хванал на тясно.

Бай Добри: Че от де да знам бре. То зависи кво шъ е времето и колко домат ще народи градинта. Зависи и ква цена мой да съ вземе на пазара за кило домати и колко буркана лютеница шъ иска сина. Не моа ти каза.

Аз-Ученото: Ето, видя ли че не е толкова просто. Същото е и с държавният Бюджет. При него за да предвидиш какви ще са ти приходите, зависи как ще се развива икономиката – с други думи ще има ли растеж на Брутният Вътрешен Продукт и какъв процент ще е този растеж.

Бай Добри: Проценти, тинтири-минтири – под „тинтири-минтири”, предполагам бай Добри имаше предвид Брутният Вътрешен Продукт – па се отнесе и почна с купешките думички.

Аз-Ученото: Добре, Брутен вътрешен продукт съм ти казвал какво е – това е колко произвеждат всички в държавата. Колкото повече се произвежда и продава, толкова повече данъци събира държавата, защото данъците са зависими главно от продажбите, респективно печалбите на фирмите. Разбира се и от доходите на хората, защото както знаеш и хората плащат данъци.

Бай Добри: Така, а за кво се дърлят ония у парламенто?

Аз-Ученото: Ами, нека ти покажа за какво се дърлят – тук извадих смартфона си и намерих Бюджета за следващата година и го поднесох пред очите на бай Добри, за да гледа и той – Ето, виждаш, че за следващата година са планирани  приходи за кажи речи 18 милиарда и половина лева. Най много се очаква да се съберат данъци от ДДС (към девет милиарда), акцизи (към четири милиарда) и данък върху доходите на физическите лица (към два милиарда и половина). До тук ти е ясно – бай ти Добри кимна мълчаливо, като само смотолеви едно „Бах милиардите!” и продължи да гледа отнесено екрана на смартфона.

Знаеш, че ДДС-то е върху това което се купува. Нека предположим, че за следващата година изведнъж народа (включително и фирмите разбира се) купи двойно повече стоки, тогава и ДДС-то ще стане двойно повече. И вместо 9 милиарда, държавата събере 18 милиарда само от ДДС. Тогава приходите в Бюджета вече няма да са 18 милиарда, а 27 милиарда.

Бай Добри: Бах милиардите, бах чудото бре Ученото – продължи да мърмори бай ти Добри – и па не разбрах за ко са дърлят.

Аз-Ученото: Ами именно за това бай Добри. Те се дърлят за растежа, а растежа означава колко повече приходи ще има в Държавният Бюджет. Ако заложат, че икономиката ще порасне с десет процента – ето ти още милиард и осемстотин милиона повече пари за харчене. А всеки иска да харчи повече както знаеш. И от една страна се „дърлят”, като ти казваш, колко повече приходи да се заложат и как тези приходи да бъдат похарчени, защото те се харчат за образование, пенсии, за полицията, за военните, за съда и така нататък и така нататък.

Бай Добри: Аха, значи както с баба ти Гина все се дърлим дали да купим повече брашно или пък повече торове за градинта.

Аз-Ученото: Нещо такова бай Добри. Има обаче една същественна разлика. Зад всеки един разход стоят много повече интереси и много повече хора зависят от това разпределение. И там идват и същественните различия или „драканици” както обичаш да казваш ти. Или ако трябва да го обясня по народному „всеки дърпа чергата към себе си”. Като прибавиш, че разходите трябва да се вдигнат многократно, за да достигнем прилично европейско ниво ти става ясно колко големи са нуждите и интересите, а и не на последно място колко сложност е всъщност това.

Бай Добри: Убаво бре Ученото, ми ко става когато искаме да похарчим повече, отколкото приходи имаме?

Аз-Ученото: Тогава става дефицит в Бюджета бай Добри.

Бай Добри: И ко прайм тогава?

Аз-Ученото: Ами тогава правим това, което прави всеки нормален човек – или си свива разходите, които ще направи или взема кредит и задлъжнява.

Бай Добри: Лоша работа значи.

Аз-Ученото: Лоша, защото все някога трябва този кредит да се връща. Понякога обаче, може да се взема кредит и да се харчи повечко, ако в бъдеще похарчените пари донесат повече приходи в Държавния Бюджет – например да се стимулира икономиката и така да се назначат повече хора, които пък от своя страна да плащат повече данъци върху доходите си и да пазаруват повече и така да има повече приходи в Държавният Бюджет.

Бай Добри: Тва вече ми стана ясно нищо че пак с купешки думи го каза и едно такова увъртяно. Язе го разбрах така – кът дам повече пари за тор, шъ имам повече домати, от които шъ зема повече пари кът ги продам и шъ харча повече.

Брей този бай Добри, да му се не нарадва човек.

Аз-Ученото: Накрая нека обобщим простичко всичко което казахме до тук. Държавният Бюджет планира приходи, които зависят от това как се предполага, че ще върви икономиката през следващата година – това са приходи от ДДС (един вид вашите пенсии), приходи от акцизи (примерно вашите приходи от домати), приходи от данък върху общият доход (вашите приходи от млякото). Отделно от това България получава и приходи от Европейския Съюз – при вас това са да речем парите дето ги праща сина. В разходната част се разпределят разходите – за пенсии (при вас това е да речем храната), за образование (или пък това са подаръците за внуците), за отбрана (парите за Мето-Черното дето пасе овцете) и така нататък. Ако предвидите повече разходи, отколкото приходи тогава Бюджета има дефицит и този дефицит го покриваме с кредити.

Тук в далечината се зададе баба Гина, на която явно й беше омръзнало да ни чака, а и май беше намерила някаква работа на бай ти Добри. Той обаче като тя понаближи, още отдалеч се провикна формулирайки следната:

 

Сентенция на бай ти Добри към баба ти Гинка за Държавния Бюджет:

Гино-о, Ученото каза, че у Бюджета на нашата къща ти си един дефицит и трябва да взема някой млада булка, та да покрия тоя пусти дефицит ма.

 

Виц по въпроса:

Един цирк отищъл в едно село да изнася представления. На сутринта след пристигането му изчезнала една овца. Търсили я, търсили я, накарая разбрали, че са я откраднали от цирка. Отива кмета при директора на цирка и казва:

-       Откраднали сте една овца – 200 лева глоба.

-       Прави сте, ние я взехме, но лъвът беше гладен – казал директора на цирка – Ето ще си платим глобата.

На другата нощ обаче пак изчезнала овца. Отиват пак при директора на цирка и казват:

-       Пак сте откраднали една овца – 200 лева глоба.

-       Така е, но лъвът беше гладен – потвърждава директора – ще си платим глобата.

На третата нощ обаче изчезнала трета овца. Отива кмета пак при директора на зирка и му казва:

-       Абе сигурно пак лъвът е бил гладен и пак ще ви глобим и ще си платите. Но едно не мога да разбера – защо не си купите направо по овца на ден?

-       Ами как да ви кажа – отговаря директора – Бюджета за храна вече го изчерпахме и остана само Бюджет за глоби.

 

Коментирайте

Безплатен Абонамент

Получавай безплатно най-новите новини и истории.

Без спам! Винаги можеш да се отпишеш.

Следвайте ни

RSS FeedFriend me on FacebookFollow me on Twitter

Анкета

Икономическите програми на партиите ще са:

View Results

Loading ... Loading ...