Министър председателя Райков обяви, че ще се обърне към индустрията в България за подпомагане борбата с безработицата и за по-високи доходи. За много от хората вероятно това би навяло асоциации с прословутият израз отпреди две десетилетия на друг министър председател Димитър Попов – „За бога братя, не купувайте!”. Разбира се, като дипломат от кариерата изказа би могъл да се оформи като призив звучащ – „Братя индустриалци, наемайте хора!”. Лидерът на БСП пък каза, че ако бъдат избрани, за една година ще намали безработицата със 150 000 човека.

За какво всъщност става дума? Става дума за наемането на 200 000 човека на работа със средна заплата 768 лева. Това прави за една година заедно с осигуровките приблизително 2.2 милиарда лева. Сегашната безработица е 12% и това са 400 000 безработни. Счита се, че е нормално за една икономика да поддържа 6% безработица. Така, че проблема са 200 000 безработни. Какво обаче означава осигуряването на 2.2 милиарда лева и респективно 200 000 човека с работа, когато става въпрос за индустрията?

От опита ни в промишлеността знаем, че в продажната цена около 50% е компонента на материалите (това варира изключително много от индустрия до индустрия разбира се!), слагаме 5% печалба 30% труд и 15% други разходи. При тези допускания сметката изглежда така:

Материали               3.6 млрд. лева

Труд                           2.2 млрд. лева

Други                         1.1 млрд. лева

Печалба                    0.4 млрд. лева

ДДС                            1.4 млрд. лева

Оборот                      8.7 млрд. лева

Простичко казано, за да се намери място на 200 000 човека и да им се платят средните за страната заплати заедно с осигуровките е необходимо да се намери пазар за 9 милиарда на произведената от тях продукция. Предполагам, че звучи доста опростенческо. Всъщност е доста сложно въпреки простите сметки с 6-7 цифри. Нека обясним сложността от друга перспектива.

Прогнозният Брутен Вътрешен Продукт за 2013 г. е около 82 милиарда лева (стойността му варира в зависимост от прогнозата за растеж и прогнозиращата я институция). Накратко, това означава осигуряване на растеж от 10.6%. Изглежда изключително трудно на фона на анемичният ръст  последните 3 г. От друга страна историческите данни показват следното:

С други думи, ако се върнем в годините преди кризата това са не повече от година и половина. Може би с тази мисъл и г-н Станишев си е дал една година за осигуряването на 150 000 работни места. Напълно постижимо при ръст от 6% годишно, особено ако имаме и стимулирано наемането на работна ръка чрез европейските фондове.

„Да, ама не!” – би казал Петко Бочаров. Ето няколко грешки в цялата сметка:

Първо, ако беше проста екстраполация на растеж на БВП с растеж на работните места, то тогава, не би трябвало да имаме удвояване на безработицата за три години и половина, защото за този период спада на БВП е не повече от 3%. Това се дължи на жизнеспособността на предприятията да оцеляват. За да оцелеят те започват да намаляват персонала и с по-малко персонал да произвеждат повече. В производственият мениджмънт това е известно като “Lean Manufacturing”.

Второ, структурата на икономиката ни не може да позволи такъв ръст само от индустрията. Ето как е сегментирана тя по данни на БНБ и Евростат:

Вижда се, че при 31% дял на промишлеността в БВП, за да се повиши целият БВП с 11%, означава ръст на промишлеността с над 34%, което е практически невъзможно.

Трето, за да заработи промишлеността трябват инвестиции, които да осигурят функционирането на фирмите. Тези инвестиции не стават за месец или два, а понякога са необходими години. Тук изобщо не вземаме под внимание финансирането им, което само по себе си е достатъчен проблем.

Накратко – няма да я бъде! И… ми измислете друго!