Образ Баба Гина от Моника Господинова

Тъй рекоха професорите

Инвестицията е покупката на актив от какъвто и да е вид с надеждата да генирира определен приход в определен бъдещ период. През призмата на икономикса инвестицията представлява покупката на определена стока или блага, които не се консумират днес, а се използват за създаване на богатства в бъдещето. От финансова гледна точка, инвестицията е монетарен актив, закупен с идеята този актив да донесе доход в бъдещето или да бъде продаден на по-висока цена. Като най-широко разбиране на понятието може да се посочи, че това илюстрира всички измерения на рационалното управление на парите. Трябва да се внимава при разграничаването на понятията инвестиция и спекулация. Основното при разграничението е, че при инвестицията съответният инвеститор се стреми към създаване на допълнително богатство в дългосрочен период, докато при спекулацията имаме нулев резултат – един печели за сметка на друг.

Разговор с баба ти Гинка докато правехме лютеница

Както във всяко село и ние в нашето си имаме ритуали. Един от ритуалите е разбира се правенето на лютеница. Този ритуал особено в градовете си беше чисто бедствие, но тук на село си продължава, най-малкото защото „унуките у градо да кусат нещо убаво, оти инак само с химия са тъпчат”.

Та и аз по комшийски помагах на баба ти Гина с печенето на пипера и патладжана. Честно казано по-скоро пречех, защото май и двете ми ръце са леви, а и съм си гражданче, но пък както казва бай Добри „отчитах дейност”. Баба ти Гина обели със скороста на многоръката Шива поредната чушка и без да спира да работи с поне осемте си ръце ме попита:

Баба Гинка: Абе Чадо – казвал съм ви, че за нея всеки под 60 г е „чадо” – туй гледам по телевизору нещо се съ притесняват за инвистицийти. Едните вика лоши сте оти няма инвестиции, другите викат нийде нема ся са добре. Та харно, ама оти са важни инвистицийти, никой ти не казва.

Аз-Ученото: Че са важни, важни са бабо Гинке, но най-добре е първо май да започнем с това какво означава инвестиция, а после да ти обясня и защо е важно, а и като ги слушаш по телевизора да разбираш защо спорят.

Баба Гинка: Тъй Чадо, тъй – каза баба ти Гина и нова чушка бе обелена и прибрана в огромната тенджера – Ти разкажи, оти ние науките не сме ги чели, ама пък и прости не сме.

Аз-Ученото: Значи първо трябва да разберем разликата между разход и инвестиция…

Баба Гинка: Ей тва са разхода го разбираме – прекъсна ме баба ти Гина – Най-вече Добри го разбира. Дай му на него пари да арчи и цял ден пучи масали при Бубата да разтяга.

Май добави и „чумичката да го тръшне”, на нека не се задълбочаваме.

Аз-Ученото: И при разхода и при инвестицията се харчат пари бабо Гинке, даже при инвестиционните разходи харченето е за много по-големи суми.

Баба Гинка: Добре, че Добри не знай за тия пущини инвестицийте тогава – измърмори баба ти Гина и метна поредната чушка в тенджерата.

Аз-Ученото: Не е така баба Гинке. Нека първо ти го обясня. Инвестициите не са лошо нещо и не са просто харчене на пари и то много пари – тук се позамислих как да продължа – защото не се прави просто да се похарчат парите, а да се добие нещо, което в бъдеще да носи пари.

Баба Гинка: А, туй харно вече.

Аз-Ученото: Нека ти дам пример с лютеницата дето я правим. Ти сега правиш на внуците лютеница нали така, но да приемем, че са ти харесали много хора лютеницата и са ти казали че ще купят 100 000 бурканчета от твоята лютеница.

Баба Гинка: Ох Чадо, ту убаво, ама не мойм я напрай. Туй е много работа. А и пипер и домати немам толкова – закахъри се баба ти Гинка.

Аз-Ученото: Правилно бабо Гинке. Ще трябва да се купи пипер, домати патладжан, олио, сол и т.н., за имаш достатъчно материал и да направиш толкова много лютеница.

Баба Гинка: Туй едно на ръка Чадо, ами и хора ще трябват и то тъй на огиня няма да стане бързо. Пък и варене и капачки и…

Аз-Ученото: Точно така бабо Гинке. Трудно ще е да се пекат на ламарина пък и да се белят. Но пък ако ти кажа, че това може да се направи за машина, която струва да кажем 20 000 евро?

Баба Гинка: Ох Чадо, шъ ти думам тогава, че толкоз пари през живота си не съм виждала.

Аз-Ученото: Да кажем, че ги имаш и че си купиш тази машина, с която само с още двама човека и за един месец, като купиш продуктите ще можеш да произведеш 100 000 буркана лютеница.

Баба Гинка: То харно ке ги продам, ама за колкото и да ги продам не мога си платя масрафа бре Ученото. Туй само машинта е двайси хилди евро.

Права беше баба Гина – никак не е проста!

Аз-Ученото: Ето, че стигнахме до обяснението на инвестицията бабо Гинке. Инвестицията е нещо (в икономиката му се казва Актив), което ще ползваш по-дълго време от една година и по-дълго време ще можеш да произвеждаш лютеница с него – примерно пет години. А доматите, чушките, патладжана, тока и заплатите на хората, които ще работят с машината са ти разходи, защото те се изразходват изцяло през същата година, когато си произвела тези 100 000 буркана лютеница.

Баба Гинка: Аха, ся вече ясна работата. Начи доматето – разход, а машинта инвистиция и не трябва да я слагаме у сметката.

Аз-Ученото: Точно така бабо Гинке. Не трябва обаче да я изключим изцяло.  Една част от нея трябва да бъде като разход. С други думи, ако ще я ползваш десет години – разход ще е една десета от машината, т.е. 2 000 евро. Това в икономиката и счетоводството му се нарича амортизация. Един вид остарява машината, която произвежда и вече трябва да показваме, че струва по-малко, а с една част от нея правим по-скъпа лютеницата всяка година.

Баба Гинка: Ся векен е ясно. Сичко ся ми се избистри, кът се едно очила съм сложила. Ама оти е убаво туй инвистицийта и оти они се дракат, че няма такова нещо у Българията.

Аз-Ученото: Ами в нашия пример ние казахме, че ще ни трябват двама човека да работят. Така ако някой купи машина за два милиона например и построи завод за нея, ще може да се назначат примерно 500 човека на работа. Ще се плати на строителите да строят. Ще се плати на производителя на бетон и така ще се даде заплата на много хора. Те от своя страна ще започнат да купуват хляб, лютеница, дрехи а така и други хора ще получат заплати.

Баба Гинка: Е дай Боже, е дай Боже – взе да се кръсти баба ти Гинка.

Тук се появи бай ти Добри и освен пустосването баба ти Гинка сътвори и следната

Сентенция на баба ти Гинка към бай ти Добри за инвестициите:

Добре, никва инвистиция не си ти векен – никва работа не докарваш и никва работа не вършиш оти си дърт и си са ептен ама ептен амортизирал. Кът за разход заради пенсийта обаче ставаш.

Виц по въпроса:

Един инвеститор имал три приятелки, но не можел да реши, за коя да се ожени. Той решил като тест да даде и на трите по пет хиляди долара и да види, коя как ще ги похарчи.

Първата си купила нови бутикови дрехи, направила си нова прическа, маникюр и пудикюр и отишла при инвеститора и казала „Похарчих парите, за да изглеждам още по красива за теб защото те обичам толкова  много”

Втората купила нови голф стикове, телевизор, iPhone и му казала : „Купих тези неща за теб, защото те обичам толкова много”

Третата взела петте хиляди долара и ги инвестирала на борсата, така направила печалба от още пет хиляди долара. Тя върнала петте хиляди долара на инвеститора и отново инвестирала печалбата от пет хиляди долара, а на инвеститора казала „Аз инвестирах отново остатъка от пет хиляди долара за нашето бъдеще, защото те толкова много те обичам”.

След дълъг размисъл инвеститора предложил брак на една от тях. Въпросът е – „На коя?”

Отговора: „На тази с най-големи гърди”