Дефектите и омертата на бюджетният процес (от Славчо Парушев)

Славчо Парушев

Славчо Парушев

Отминалата дискусия за това има или няма нужда от актуализация на Бюджета освен множеството политически окраски показа и един според мен отдавна известен проблем, че междинните данни по месеци и тримесечия са изкривени. Като пример за това само бих посочил последното обявление на сайта на Министерството на финансите – „Следва да се има предвид обаче, че независимо от ниският размер на дефицита към полугодието, тенденциите в частта на данъчните приходи са негативни и очертават сериозно неизпълнение на разчетите към ЗДБРБ за 2013 година. За ниският дефицит допринася основно традиционното сезонно изместване на част от разходите във втората половина на годината, докато от страна на приходите след пика на данъчната кампания през април и значителните приходи с еднократен за годината ефект (дивиденти за държавата от държавни предприятия, вноска от БНБ и др.) изпълнението на разчетите е 46,3% от планираните за годината. Изпълнението на данъчните приходи за полугодието представлява 46,8% от заложените със ЗДБРБ за 2013 г. и изостава спрямо същия период на предходната година с 2,1 п.п., когато е било 48,9 процента.”

Виждаме, че реално това което се казва е – не гледайте данните – те не са съвсем така, защото това или онова не е взето под внимание. Или ако използваме една известна реплика от филм – „Совите не са това, което са”. Нека демонстрираме това и с няколко примера. Ето какво показва изпълнението на републиканският Бюджет според официално публикуваният отчет на сайта на Министерството на финансите:

RepBudget

За всеки нормален икономист това означава, че вместо да имаме 401 милиона ДЕФИЦИТ – за първото полугодие ние дори имаме 21 милиона ИЗЛИШЪК. Какъв е проблема тогава и защо се говори едва ли не, че ще затваряме държавата Ноември месец поради липса на пари?! Не само това ами и да искаме увеличение на планираният дефицит с 500 милиона лева, както и да емитираме 1 милиард дълг?! Просто противоречи на здравият разум, ако гледаме данните!

Проблемът е познат на всички икономисти, а именно „сезонността” на приходите и разходите. По традиция голяма част от приходите предвид данъчният календар се събират в първото полугодие (например ДОД или пък местните данъци и такси), а по традиция голяма част от разходите са изнесени в последното тримесечие на старият принцип – „ако остане някой лев в бюджета”. Както казахме това нито е ново, нито е не непознато. Същото важи между другото и за фискалният резерв, който традиционно е доста по-нисък в първите месеци на годината (спомняте си истеричните коментари февруари месец). Тези изкривявания са типични и за множество корпорации. Каква е обаче разликата?!

Като човек направил през своята практика в буквалният смисъл на думата стотици бюджети мога да кажа, че при корпорациите освен годишният Бюджет се изискват и тримесечни. Тези тримесечни обаче не са просто годишните разделени на четири, а са съобразени именно със сезонността на приходи и разходите, т.е. планират се правилно предвид спецификата на приходите и разходите за съответното тримесечие. Тогава вече при сравняване на данните се вижда какво наистина е събрано в повече или в по-малко и съпоставката име е информативна. Тогава не се налага да се чете обяснение от вида – „Постъпилите приходи и помощи на консолидирано ниво за първото полугодие на 2013 г. са в размер на14 165,4 млн. лв., или 46,3% от годишните разчети за 2013 година. Съпоставени с първото полугодие на 2012 г. приходите и помощите по консолидираната фискална програма към юни 2013 г. бележат номинален ръст от 7,1% (941,1 млн. лв.). Този ръст се формира от ръст в частта на приходите от помощи (64,6% или 427,0 млн. лв.), ръст на данъчните приходи (3,6% или 382,3 млн. лв.) и ръст при неданъчните приходи (6,6% или 132,0 млн. лв.). Следва обаче да се има предвид, че в разчетите към ЗДБРБ за 2013 г. е заложен номинален ръст на данъчните приходи спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2012 г. в размер на 1,8 млрд. лв. или 8,4%, а номиналният ръст на данъчните приходи спрямо същия период на 2012 г. е едва 3,6 на сто.” (отново цитат от отчета за м.Юни, публикуван на сайта на Министерството на финансите)

Съществува и друг метод за преодоляване на тези изкривявания и той е добре познат на всички които са учили счетоводство – метода на начислението. Към настоящият момент изпълнението на Бюджета се води на касова основа, т.е. какво е излязло и какво е влязло по сметките на държавата. При принципа на начислението се избягва това като се казва – да не са излезли примерно планираните 100 милиона лева коледни премии, но те ще излязат следователно за първото полугодие вместо НУЛА ще запишем 50 милиона, защото това е частта, която се отнася към първото полугодие. Един пример от действителността, за да покажем значението на начисленията е публикуваната информация за изпълнението на консолидираната фискална програма на сайта на Министерството на финансите.

KFPrograma

Вижда се, че са похарчени повече средства, отколкото са получени, но това е нормално защото съществува технологичен срок от отчитане до получаване на средствата. Така, че този дефицит от 112 милиона никак не е страшен и реално не е такъв. Друг още по-фрапантен пример беше случаят с изплащането на 800-те милиона на фермерите. Те ги очакваха, сумата беше договорена и одобрена от Европейският съюз, но просто още не беше постъпила по сметките на държавата.

Още на това място искам да кажа, че използването на принципа на начислението в рамките на нашата държава е практически невъзможно. Не защото е трудно или непопулярно, а защото тогава контрола върху държавните разходи и видовете начисления ще е абсолютно недостатъчен в сегашните условия и респективно абсолютно непрозрачен. От друга страна ще бъде масово използван за „политически правилни” начисления.

Така че остава възможността за правилно планирани тримесечни Бюджети. Към тях би трябвало да добавим и още едно условие, което да пресече сегашните дискусии в парламента, а именно при какви отклонения между планираното в Бюджета и изпълнението към съответното тримесечие се налага актуализация. Това би могло да бъде примерно 10% в размера на определени пера на разходите и приходите или пък 5% отклонение в размера на постигнатият дефицит/излишък.  Ако това бъде постановено още при приемането на Бюджета, тогава изчезва политическата манипулация – тогава говорят цифрите, а не политическата „целесъобразност”.

Тук основателно вече възниква въпросът – Защо до сега това не е направено, нима е толкова сложно и революционно? Нищо подобно – просто никоя, ама наистина никоя политическа сила няма интерес от това. Нека обясня защо:

-       Управляващата политическа сила (която и да е тя) няма интерес, защото когато стигнем края на годината няма да разполагат с резерви в Бюджета, които да могат да разпределят по целесъобразност. Под целесъобразност разбираме дори и послушание. През цялата година всички се държат за гушата с разходите и в края на годината, които са „слушкали” получават като благословия от ресорният министър част от резерва в Бюджета. Останалите се оказват „некадърни” и следователно трябва да бъдат уволнени. По-голям лост за влияние от това здраве му кажи!

-       Опозицията (отново която и да е тя) също няма интерес това да се промени, най-малкото защото очаква да стане управляваща политическа сила и ще изгуби най-важният лост за влияние. От друга страна се лишава от дебати, в които да критикува „преценката” на управляващите.

-       Икономическите експерти и анализатори също губят голяма почва под краката си, защото тогава няма да има нужда от това да бъдат викани по телевизията и да обясняват как 46% са всъщност 48% или пък обратното. А статиите и телевизионните интервюта са важни както за приходите на организацията в която са на заплата, така и от лични доходи.

-       Чиновниците в съответните министерства пък нямат абсолютно никаква причина да искат такова нещо. Първо защото означава много повече работа (изготвяне на четири, вместо един Бюджет), а от друга страна защото неправилното планиране ще лъсне още на четвъртият месец от годината и няма как да бъде замазано както обикновено се случва в края на годината.

Така се оформя една „омерта”. Просто никой няма интерес от тези промени. Такива промени (трябва да отбележим – много елементарни и добре познати в световната практика) биха разрушили статуквото!

Накрая нека обобщя. Всичко казано по-горе всъщност обяснява как с прости подобрения в процесите и превантивен контрол може да се разруши една „омерта”. Не е нужно нито кой знае какво като усилия, нито пък каквито и да са допълнителни средства. Не е необходима нито смяната на една партия с друга, нито огромни анализи и дебати, нито свръх интелигентни експерти.

Има само един малък проблем – трябва да се въведе. А гражданското общество иска именно такива въведения, а не революции или смяна на партиите. И затова са хората на улицата, за да бъдат избрани хора, които да направят такива промени. Хайде сега ми кажете, че протестиращите не знаят какво искат!

 

Коментирайте

Безплатен Абонамент

Получавай безплатно най-новите новини и истории.

Без спам! Винаги можеш да се отпишеш.

Следвайте ни

RSS FeedFriend me on FacebookFollow me on Twitter

Анкета

Икономическите програми на партиите ще са:

View Results

Loading ... Loading ...