Значи накратко – Ню-Йоркската борса продължава възходящият си тренд с леки колебания нагоре надолу. Председателят на ФЕД Бернанке тъпо и упорито продължава да печата пари. МВФ казва, че съкращаването на разходите в Бюджета ще ограничи растежа и не трябва да се прави. Да, но ще се направи и през тази година ще трябва да се съкратят 85 млрд. долара, а за 9 години съкращенията трябва да са в размер на 1.2 трилиона долара. Дългът на САЩ е над 100% БВП и продължава да расте. Въпреки това Dow Jones продължава да расте и почти е стигнал историческият максимум, защото участниците на борсата вече са калкулирали този риск и разбира се неговият ефект. Има и приличен за развита държава растеж, безработицата намалява, пазара на недвижими имоти се възстановява… Икономистите от неолибералната школа са им побелели косите от ужас и очакват колапс под една или друга форма. Хората обаче не се интересуват от икономически трактовки, а от работа и доходи.

В България изяждаме фискалният резерв, безработицата расте, икономическият растеж за развиваща се държава е минимален. Строи се инфраструктура, усвояват се еврофондове. Съотношението дълг/БВП е 16%, а бюджетният дефицит 1.8%. Страна за пример. Потупванията по рамото не спират, както от световната икономическа общественост, така и от Европейският съюз.  Най-големи фенове са ни Германия. Те са изключително щастливи, защото не им се налага да плащат и българската сметка. Хората обаче не се интересуват нито от потупването по рамото, нито от това, че Меркел е щастлива с развитието на нещата. Хората се интересуват от работа и доходи.

Къде е разликата?

1. Наливането на пари в банките в САЩ води до наливане на пари в реалната икономика. В България има пари в банковата система, но или правилата или състоянието на потенциалните кредитополучатели възпрепятстват достигането им до реалната икономика.
2. Държавните поръчки стимулират не само големите корпорации, но и малкият и среден бизнес. В България този бизнес е много малък процент.
3. Намаляването на безработицата стимулира потреблението и не само това, но най-вече чрез потреблението се стимулира местният бизнес. В България огромна част от потреблението стимулира вноса.
4. Раздвижването на пазара на имоти директно стимулира икономиката, докато в България съществува лагов период  предвид малкият пазар и липсата на адекватно кредитиране за предприемачите, които да отреагират веднага, а и голяма част от фирмите в строителният бранш прекратиха своето съществуване.
5. Тромавите държавни институции забавят всяка бърза промяна под формата на стимули за икономиката. Въведените множество процедури и разрешителни, както и бавният период за реакция не позволяват принципа на зъбчатото колело и „зацепват” слабо и на моменти с „приплъзвания”
6. Няма развит фондов пазар, който да реагира и осигури допълнителен дялов капитал, както и липса на изявени участници, които най-малкото да предадат впечатление за повишена бизнес активност.
7. Сегментирането на икономиката към момента не позволява цялостното й задвижване. Основен принос за БВП имат добивната промишленост, туризма, земеделието и още два три отрасла, които съществуват главно в следствие на своят износ, т.е. местното потребление няма как да засили силно икономиката.

Какво трябва да се направи?

Това е дълга тема и не може да се развие в рамките на една статия, но основното, което се набива на очи като най-съществена задача е отпушване каналите за потичане на капиталовите потоци. Такива капиталови потоци съществуват и могат да бъдат осигурени, но каналите са запушени е бавни. Следваща основна задача е пренасочването на тези капиталови потоци към правилните сфери на дейност и участници в тях. Третата важна задача предвид българската действителност е контрола над тези парични потоци.

Или накратко можем да цитираме заглавието на един комедиен сериал, а именно че това са „три прости правила” за краткосрочен ефект.