Тъй рекоха професорите:

Лихва във финансите и икономиката е цената, платена от заемателя, за използваните пари на заемодателя. С други думи това е сумата, дължима срещу временно използване на паричен ресурс.

По смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), лихва е “доход от всякакъв вид вземания за дълг …, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа”.

Разговор с бай Добри на мегдана под ореха.

Седим си веднъж с бай Добри на селското мегданче. Слънцето прежуля. Скрили сме се под сянката на ореха и мъдруваме. Следобед и без друго няма какво да се прави. Овцете на паша. Да шетаме из градината в жегата не върви. Пием си изстудената в кладенеца биричка и си хортуваме:

Бай Добри:  А бе Ученото, вчера одих у банката. Имам някой и друг лев, да ги туря на депозит де. Нали се сещаш, там бели пари за черни дни.

Тук бай  Добри ме погледна изпод дебелите си вежди, защото него най го е страх хората да не си помислят че има много пари, а аз му отвърнах мълчаливо с поглед тип “овчедушен и разбиращ“. Кимнах, смотолевяйки едно „тъй, тъй…”. Той се успокои и продължи:

Та, там ми казаха, че лихвата било такова плаващо нещо, че  зависело от номинален, от дисмантов, от бонове некви (гачи има купонна система), че простата ми лихва била такава, а сложната онакава, че къв период ще ги държа… Е, язе си викам, аре-е разбраха ма, че съм прост. Викам им – па шъ дойда и си излязох. Та ти бре, Ученото, кажи ся като за прост човек кво ми дуднеха тия у банката?

Аз-Ученото:  Сега-а – тук се замислих защото за мен това е просто нещо, как да обясня нещо адски просто, ама още по просто?! – Та значи простото си е просто! Не ти бе бай Добри, за лихвата говорим. Простата лихва за това така е наречена, защото е просто нещо. Във всички дебели книги, които съм изчел се започва така: „Един лев сега е много по-скъп от един лев утре.“

Бай Добри:  Опа-а, Ученото. Я не те карам да ми четеш дебелите книги. Питам та да го разбера. И лева – вчера си беше лев и днеска па си е лев. Ич не се е променил. Ей го седи си у джеба и все е левче.

Аз-Ученото: Така! Сам го каза – „Седи си у джеба и все е левче”. Левче-левче, но ако го беше дал на някой да купи нещо за левче и да го продаде за два вчера, днес щеще да ти даде левче и 10 ст. Например де! Да, но това е валидно за вчера. Днес и да му го даваш няма да го иска, защото няма далавера. Помниш ли, бай Добри, при Виденов: днес едно мляко е сто лева, а утре го дават за сто и десет? Ето, ще се сетиш! За това едно левче сега е повече от едно левче утре.

Тук бай Добри се потърка по четината замислено. Поприсви вежди и каза:

- Хъм. Значи Банката знай далаверите ли?

Аз-Ученото: Не, бай Добри! Банката ги взема от теб. Условието е като им дадеш левчето си за един месец (така наречения месечен депозит) те да ти дадат една стотинка в повече накрая на месеца. Честито, вече имаш един лев и една стотинка.  През това време банката приема и тези, които искат да правят далавера – слуша ги, чуди им се на акъла и като реши, че някой наистина може да направи добра сделка му казва: Ще ти дам левче, но след месец ще ми върнеш левче и две стотинки. Като ги върне многознайкото, на теб ти връщат твоето левче и една стотинка, а те си прибират другата стотинка в джоба.

Бай Добри:  Аха-а. Значи банките са тарикати. От един земат на друг дават, прибират си разликата и нищо не праят.

Тук аз се подсмихнах и реших да не навлизам в деликатната банкова сфера или поне не днес, защото ми беше горещо. Пък и друга беше темата.

Аз -Ученото:  Сега, бай Добри, да не ги мислим ние днес банките. Хайде да се захванем за твоята работа.

Бай Добри:  Тъй-тъй, Ученото. Реди сега за простото и сложното.

Аз-Ученото:  Така! Казахме – простата лихва е проста работа. Даваш 1000 лева и в края на годината ти дават хиляда и сто. Сиреч 10% повече. Ти си прибираш стоте лева лихва и на другата година – още сто лева, а хилядата си стоят. Сега остава въпроса: Какво ще стане ако не си вземеш стоте лева лихва, а и тях оставиш?!

Бай Добри: Ми? Бай Добри се почеса под капата и измрънка – Ми, ша стане сложна сметката.

Тук вече не се сдържах и се засмях. Той ме погледна строго. Аз придобих отново сериозна и учена физиономия, и продължих.

Аз-Ученото:  Ето, това е сложната лихва. На тия сто лева лихва и върху тях в края на втората година ще имаш 10 лева лихва. Това означава, че ще имаш и лихва върху лихвата.

Бай Добри:  Аха. Тъй де. Ама такова, Ученото, то първа, втора година, просто сложна. Кажи сега цялата сметка. Оти той и Мето-Черното тъй прай. Де оди ко прай, накрая си иска пейсет лева на месеца.

Аз-Ученото:  Ако си вземеш лихвата ще я вземеш два пъти – първата година сто и втората година сто, плюс хилядата лева, които не мърдат, ето ти ги  хиляда и двеста лева. Ако ги броим по сложната лихва – втората година направо си имаш хиляда двеста и десет лева.

Бай Добри: Значи дет съ вика туй сложното, по-далвера а? – ей, га не си учил тъй ша е. – Ама, Ученото, що викат туй на едномесечен по-малко лихва дават, пък на годишен повече.

Тук вече въздъхнах, защото навлязохме в по-сложното пък и май взе да ми се приспива под сянката, но отговорих подобаващо отпивайки от биричката:

Аз ученото: Ако държиш повече време парите си в банката, по-голяма вероятност има банката да намери човек с далавера, да му ги даде и да спечели. Пък и си знае, че дълго време няма да ги пипаш и ще работи с тях. Може да се каже, че по този начин те награждава за доверието.

Е тук обаче ни изненада баба Гина в гръб и се разкрещя:

-       Кви Пари бе, Добрееееее?! Га та питах има ли пари да опрайм асмата нямаше, ся у банка ша ми оди…

Нататък не мога да предам разговора, че може и да съм задрямал, знам ли. По някое време, май ми се причу в просъница:

Сентенция на бай ти Добри за простата лихва:

Гинооо, Гинооо добре, че навремето тъ зех! И от най, ама най-проста лихва – дет съ вика, на сложна лихва тъ напраях!

Виц по въпроса:

Луксозна банка в центъра на Манхатън. Млад банкер стои зад гише и чака клиенти. Изведнъж пред банката спира ослепителен Ролс Ройс – последен модел. От него излиза неземно красива блондинка, облечена по последната мода на най-скъпите дизайнерски къщи. Влиза в банката. Отива до банкера и му казва:
-  Добър ден. Моля да ме извините, но мога ли да изтегля кредит от 2 000 долара.
Стои банкера на място и не мърда.
-  Разбира се, госпожо. Прося извинение, моля, не ни разбирайте погрешно и не се обиждайте. Виждам, че не сте случайна жена. Все пак, по правилата на банката трябва да ви попитам, с какво можете да обезпечите кредита?
-  С какво ли, не знам. Мога да оставя в залог, например, Ролс Ройса. Става ли?
-  Разбира се – веднага се съгласява банкера – между другото, искам да ви осведомя, че това е огромен залог за кредит от 2 000 долара.
-  За мен няма проблем – отговаря блондинката.
-  Чудесно – отговаря зарадван банкера.
Дамата взела кредит от 2 000 долара. Оставила ключовете и документите на Ролса като залог и си излязла. След 10 дни блондинката пак влязла в банката. Отишла до гишето. Върнала заема от 2 000 долара. Платила си и лихвата от 30 долара. Взела си ключовете от колата, която била оставила като залог и си тръгнала. Банкерчето пак се шашнало. Затичало се и настигнало блондинката до вратата.
-  Извинете ме, госпожо, но мога ли да ви попитам нещо?
-  Разбира се.
-  Не мога да разбера и ми е страшно любопитно. Виждам, че сте дама с много висок жизнен стандарт, която не би имала належаща нужда от някакви си 2 000 долара. Защо изтеглихте този кредит?
-  Ще ви обясня. Лихвата по кредита ми е 30 долара. Това е най-добрата цена за паркиране на моя Ролс, която бих могла да намеря в центъра на Манхатън и то за 10 дни.