Тъй рекоха професорите:

Валутата е понятие, което в теорията се дефинира различно. Неговото практическо използване също има различен контекст. Най-общо валутата (Currency) се определя като парична единица на дадена страна. В същото време под валута се разбират всички чужди платежни и кредитни средства. Във финансовата сфера, валутни курсове (известни още като курс на чуждата валута, валутен обмен, със съкращения на английски (forex rate или FX rate) между две валути, дефинират колко струва една спрямо друга. Това е стойността на валутата на една чужда страна, съпоставено с валутата на нашата държава. Например, валутният курс на 91 японски йени (JPY) спрямо щатския долар (USD, $), показва, че JPY 91 имат стойност, колкото един американски долар (USD 1).

Разговор с бай ти Добри на лозето

Баба Гина и бай ти Добри ме извикаха да берем гроздето. „То не че е много, ама ся птиците ли да го изкълват”, както смотолеви под мустак бай ти Добри. Та берем си, пълним кошовете и си хортуваме.

Бай Добри: – Ся ученото, то хубу че си берем ний Муската ама я кажи тук все едни валути говорят. То валути убаво ама ся мен кво ме брига курса на йенската или там на швейцарскиу франк. То пък и долара кво ли ме брига ама тия другите пък ептен.

Аз ученото: Първо бай Добре, не е йенска, а японска йена – погледнах под вежди да не се засегне, че какъвто е обидчив… А какво те касае – много те касае но това рядко се разбира. Хайде да започнем с нещо по-просто- Какво е това валута и защо има курс.

Бай Добри – Е, ха така ученото – дай по простичко, че и баба ти Гина да разбере.

Тук баба Гина го пустоса много яко, бай Добри се ухили като ново пет лева в кесия и продължихме с беседата така да се каже, докато кълцахме чепките грозде.

Аз ученото: Валутата е като лева ама на друга държава. С други думи в тази другата държава плащат с това нещо. В Щатите плащат с щатски долар, в Япония с японски йени, а в Монголия с монголски тугрици – с монголските тугрици вече съвсем изненадах бай Добри – в смисъл демонстрирах силни познания. Ако трябва още по-простичко да го кажа на САЩ левчето им е долар.

Бай Добри: Ха така Ученото, чак баба ти Гина тъ разбра. Щот аз таковата тия работи са ми ясни – ухили се той. Ясни в смисъл малко ясни де. Я ся кажи що го има тва курса, що едно левче не е едно доларче – тук си облиза бай ти Добри лукаво мустака.

Това вече не беше толкова лесно за обяснение, но реших да я подходя  директно.

Аз ученото: Добре бай Добри, хайде да го обясним така: ако дойде Мето – Черното и ти каже, ето ти моето магаре, а ти ми дай твойто конче, какво ще му отговориш?

Бай Добри: Ба, шъ му река че ни гу слуша главата. Как магарето шъ чини колкото кон бре?!

Аз ученото: Ето това ще ти кажат и на валутния пазар – това е пазарът, на който се търгуват валутите на различни страни. Там ще ти кажат, че твоето левче  не струва колкото долара. А защо доларът струва повече е съвсем друг въпрос.

Бай Добри: Аре като си рекъл да ни мътиш мозъците, давай до откат – то и без туй края му не са види на тоя ред – добави под носа си бай ти Добри, а баба Гина подвикна, че няма и да се види ако само му ломоти устата а ръцете са у джебовете.

Аз ученото: Тук вече както се изразяват на село „се вкарах у приключение”. В смисъл обяснението не беше лесно, а камо ли простичко.

Как да кажа на бай ти Добри, че влияние оказват базови фактори – общоикономически показатели, като например производителността на труда, сравнена с интернационалната, темп на растежа на БВП, относителен дял на съответните страни в световната търговия и износа на капитали, мястото на валутата в международните плащания. Освен тях , че влияят и пазарни фактори като платежния баланс и в частност разделът му по текущите операции; инфлацията – по линия на акселерацията на инфлационните процеси, както и по линия на дисперсията на цените в отделни страни; лихвен процент и т.н. и т.н.

Въздъхнах дълбоко, хвърлих още една чепка хубаво узряло грозде в кофата и подхванах обяснение, което беше на ръба на словесната еквилибристика.

Аз ученото: Значи бай Добре, ти как разбираш, че виното тази година ще стане хубаво?!

Бай Добри: Абе Ученото, рибата в морето ти тигана готвиш. Още гроздето берем, ти за виното питаш бре – баба Гина додаде в далечината че шъ пийм кладенчова вода ако още се мотаме.

Аз ученото: Не бай Добри, отговори ми – настоявах за както се казва „тъпо и упорито”.

Бай Добри: Ми годината беше сушава, реколтата слаба ама сладоста на гроздето е по-голяма, та от по голямата сладост шъ дойде и по-убаво вино. Аре и теб ученота, бай ти Добри на нещо да те научи. И ко ся?

В интерес на истината технолозите във винарните, които съм консултирал, казват, че това разбиране за сладоста е абсолютно погрешно и че това са митове и легенди, но аз очаквах точно този отговор от бай Добри.

Аз ученото: Как какво?! Така се случва и с валутите. От добра сладост на икономиката става хубава валута. От своя страна икономиката на дадена страна е „сладка”, защото с нея навсякъде ще ти харесат виното, т.е. валутата.

От друга страна ако правиш много вино (разбирай валута) от малко грозде (разбирай слаба икономика и лоши лозички), виното ще е слабо като „При Бубата” и народа няма да го купува защото слагаш слагаш много вода (разбирай разводняваш размера на пуснатите в обръщение парични средства). В такъв случай ние учените казваме, че валутата е слаба., а ти псуваш Бубата. Ей това е цялата работа.

Бай Добри: А аз в такъв случай псувам Бубата – тъй де икономиката. Ма Общо взето тъ разбрах. То не е толкоз сложно бре ученото:  хубава реколта – хубаво вино; лоша реколта – лошо вино… Хубава икономика – силна валута, лоша икономика – слаба валута.

Аз ученото: Много добра аналогия бай Добри – изкренно се възхитих аз. Както обичаш да казваш – „на хубаво вино и на хубава булка всеки се натиска”. По друг начин казано, всички искат да си купят от хубавата валута! Но нека отидем и по-напред – а именно какво става след това? Тогава валутата става още по-скъпа, защото има много търсене. Ето защо долара, който всички го искат е по-скъп от левчето.

Тук бай Добри се провикна към отдалечилата се в реда баба Гина, формулирайки

Сентенция на бай ти Добри към баба ти Гинка за валутата:

Гино, Гино-о… Га беше времето кога беше кът силно вино, ся си като левчето – слаба ракия, тъй де слаба валута. А икономиката ти никой не я ще и още по-зле положението.

Виц по въпроса:

- Как е мъжа ти?
- Като долара е.
- В какъв смисъл, твърда валута?
- Не, същия зелен, слаб и непрекъснато пада.