За това, че безработицата продължава да се увеличава:

„Е па, да закрийм Българията бре – то на там отива работата. Оти га няма работа, няма кво да се яде.”

Относно неяснотата при преговорите с Газпром

„Абе, кажи го простичко бе, ученото! – отиват като аслани, а се връщат като насрани.”

“Е, не ме гледай, като обГАЗен съм и няма к’во да ти кажа.”

„Дреме ми на праза за газа, га портфейла ми не намаза”

Относно решение на китайското правителство да премести два милиона човека от бедните райони в градовете:

Тия надминаха Сталин бре!  Оня викаше „Нема  човек-нема  проблем“, тия казват „Има пари – нема  хора“.

За това, че Епъл  са въвели програма „Синьо небе”, в която официално разрешават няколко седмици в годината програмистите да работят по свои проекти. 

„Абре луди хора – ко  стана ся, чукането на частно като у социалистическо го направихте модерна работа.”

Относно призива на Кристалина Георгиева да се модернизират публичните финанси:

„Много хубаво това, обаче се сещам за Мето Черното. Та той тъй разправя: Нищичко не искам от живота. Само една службица с бюрце – може и да е счупено. И едно столче – може и да е кекаво. И едно печатче искам. И само от мен да зависи дали да го ударя! Друго в тоя живот не искам. И заплата дори не искам.”