Тъй рекоха професорите:

Макроикономиката изследва цялостно икономиката и  икономическите ситеми. Обект на изследване на са отделните индивиди или фирми, а пазарите – и по-точно функционирането на пазарната система в единството, както и на отделни продуктови и факторни пазари. Макроикономиката се съсредоточава основно върху прогнозирането на националния доход, чрез анализ на основните икономически фактори и показатели – Брутен Вътрешен Продукт, равнище на беработицата, инфлация, икономически растеж и др, както и взаимозависимостите между тях. Анализът на процесите в международните търговски взаимоотношения, международното движение на капитали и работна сила са също в обсега на макроикономиката.

Разговор с бай ти Добри в Стопанския двор

Седнали сме с бай ти Добри в бившия Стопански двор на селото и покрай това, че чакаме арендатора да даде литър-два олио за земите, които са наши, но пък той ги обработва, си дърдорим. Или както биха се изразили в нашенско – „разтягаме пучи масали”. А това е така, защо земята в нашият край е бедна и никой не иска нито да я купува, нито да я обработва.

Бай Добри: Бе ученото, то тоа арендатора я доде я не днес, ама нали требе да го чакаме, щото ку дойде и нас ни нема после требе да го гоним с месеци да даде двата литра олио, па и баба ти Гина шъ ме утепа ако резбере, че ме нема..

Аз-ученото: Ще чакаме бай Добри. Друга работа така и така нямаме.

Бай Добри: Не бре. Искам ся да тъ питам нещо.

Аз-ученото: Питай бай Добри, питай – так де, поне да се намираме на приказка, Така и така ще чакаме – да минава времето един вид по-бързо.

Бай Добри: Ся, то и аз не знам как да го питам оти нищо не разбирам от тия им приказки, ама ся покрай кризата все една думичка употребяват макроикономически туй макроикономически онуй. И некви там експерти се за туй макроикономиката сложнотии говорят. Ся то икономика си икономика, нъл тъй?! Оти му викат ся макроикономика.

Тук останах много учуден – толкова дълга реплика наведнъж от бай Добри не бях чувал. И един такъв с мъка го произнася, сякаш макроикономиката на душата му тежи. И не я изговорва думата ами с мъка я изплюва.

Аз-ученото: За икономиката иде реч бай Добре, за икономиката. Ама за икономиката дето се вика „на ангро”, на едро по друг начин казано. А другото, което ние по нашенски му викаме „на дребно” се казва микроикономика. С други думи все за икономиката говорим, но в зависимост от гледната точка.

Бай Добри: Аха, зависело от гледната точка. То и партиниют секратар едно време тъй викаше – Ти ми дай гледна точка, па аз после сам шъ си опрая заплатата.

Аз-ученото: Е, не е точно така. Това е опростенчески казано, за да може по-лесно да го разбереш.

Тук бай Добри ме прекъсна и не ме остави да продължа, а дирекно „ме отряза като кисела краставичка”:

Бай Добри: Говори ми той, разбийш ли на ангро. Едно към гьотере – експерт ми било. То верно квит ни експертите, такваз ни и държавата!

Тук направих кратка пауза, за да запаля цигара. Всъщност дадох време на бай ти Добри да се поуспокои, защото когато заговори за държавните работи по-добре да не му противоречиш. Почервенява, почва да се ядосва – не ти е работа.

Аз-ученото: Може би трябваше да започна направо с обяснението, защото макроикономиката очертава основата на всички пазарни процеси и явления.

Бай Добри: Тъй бе тъй – мрачно добави бай ти Добри, леко поуспокоил се и придобил нормалния си цвят. Не е лош човек бай ти Добри, ама сигурно се е поизнервил, защото не се знае колко време ще чакаме арендатора.

Аз-ученото: Та в макроикономиката – започнах плахо аз – се говори за по-общи неща. В смисъл не е малки икономически субекти като кръчмата на Бубата или пък за зеленчуковия пазар в София, а като цяло за пазарите и законите, които действат върху тях.

Бай Добри: Бре ученото, я не почвай и ти да говориш кът ония улавите експерти по телевизията.

Аз-ученото: Не бай Добри, наистина си има такива правила, които са валидни. Ето такъв пример – такова правило е закона за търсенето и предлагането. Този закон се изобразява в учебниците с кривите на търсенето и предлагането. – тук начертах с една клечка следното на земята.

Там където се пресичат е равновесното положение на пазара.

Бай Добри: Нещо съ отнеси, разчерта се – я дай тук по-простичко обяснение.

Аз лично си мислех, че графиката е елементарна, но все пак продължих с обяснението.

Аз-ученото: Добре бай Добри, ето ти и един пример, с който да ти стане по-ясно. Спомняш ли си когато изкупуваха гроздето например. Ние си стояхме в  лозята и събирахме гроздето. Бяхме не само аз и ти, ами цялото село – Кина, Черното, Бубата – абе всички. Това е предлагането – всички ние предлагахме набраното от нас грозде. После тръгнаха да купуват винпромите, гражданите и някой съмнителни субекти, но това е друга тема. Тези, които искаха да купят от нашето грозде представляват в макроикономиката търсенето. Нека ти припомня какво се случи – ние искахме 50 стотинки за килограм, но ни казваха, че е много, защото в съседното село продават същия сорт по 45 стотинки за килограм. От друга страна гражданите, които купуват само по щайга или две, даваха по 60 стотинки. Ти и баба Гина пък ги продавахте на пазара в София по 80 стотинки.

Бай Добри: Ми толкова бре Ученото 80 стинки му искам оти требе да го носиш, наем сергия да плащаш.

Аз-ученото: Разбирам те бай Добри и съм съгласен с теб, но тук се опитвам да ти обясня друго. Кажи ми какво се получи накрая?

Бай Добри: Ми ко, дадох малко на гражданите. Пратих Гина за седмица у града и другото дадох на винпромите по 48 стинки. По 48! Не по 45 както им се щеше! – тук бай ти Добри се изпъчи „кът петел на боклук”.

Аз-ученото: Томна така. Е, в макроикономиката предлагането (с други думи хората които имат лозе) и търсенето (това са випромите, гражданите и т.н) са се срещнали в равновесната цена (цената, на която едните са съгласни да продадат, а другите да купят) от 48 стотинки. Ето това е основното и реално това постановява закона за търсенето и предлагането в макроикономиката.

Бай Добри: Аха. И туй ли е целята алабалистика бре ученото. Тва ли четете из дебелите книги четри годин бре ахмаци.

Ама как ги измисля бай ти Добри, а? Засмях се от все сърце. Весело е с бай ти Добри, дума да няма. Запалих още една цигара и продължих:

Аз-ученото: Това са основите бай Добри. А те са важни и сам видя общовалидни, точно както трябва да бъде един закон. И сега ще продължа, само за да разбереш, че не си прав за това, че сме „ахмаци”.

Бай Добри: Аре, то и без туй друга работа нямаме – е, бай ти Добри лесно не се извинява, дори и да е разбрал, че не е прав.

Аз-ученото: Добре, нека сега да видим какво би станало ако винпромите се наговорят и кажат, че на цена по-висока от 45 ст. няма да купят. Междо другото определението в макроикономиката за такаво нещо е „картел”.

Бай Добри: Ми ко?! Кот мога шъ продам на пазара и граждането и другото на 45 стинки. Тва шъ стане. Нема да го изхвърлям гроздето я.

Аз ученото: Да, но равновесната цена ще е друга. А ако е само един купувач – тогава ще е монопол и цената на изкупуване може да е по-ниска, но това ще ти го разкажа някой път специално.

Бай Добри: Ми то не било много сложно бре ученото – малко по-мек беше този път бай ти Добри – тва ли е цялата ти наука?

Аз-ученото: Ех бай Добри, не е само това – театрално въздъхнах аз и продължих – В макроикономиката се разглеждат и други закони, както и последствията от тях. Например, че точно търсенето и предлагането но вече на работници, предполага, че е здравословно в една икономика да има безработица от 5-6%, за да има конкуренция и да е по-производителна тая икономика.

Бай Добри: Тук вече съм съгласен. Безработицата верно е лошо нещо, ама и по социализъма дет викаше бай ти Тошо, га сички имаха работа – ми не се работеше бе. Не се работеше!

Аз-ученото: Много удачен пример бай Добри! В макроикономика се разглежда и принадената стойност и нейният ефект.

Бай Добри: Аре ученото па се отнесе – измърмори недоволно бай ти Добри.

Аз-ученото: Това само думи бай Добри – важен е смисълът. А смисълът е прост. Нека се върнем отново на нашия пример с гроздето. Нека приемем, че  ти си запазиш гроздето и направиш от него вино. От около два килограма и половина грозде ще направиш един литър вино. Така на теб един литър вино ще ти струва един лев и 25 стотинки.

Бай Добри: Бе ти си много загубен човек бре Ученото. Уж си учило там науките не знам си колко години! Ми захарта, ми бъчвите дет съм купил, ми дет с баба ти Гина превивам гръб да мачкаме грозде. После да преточваме виного, да да му баеме… Тва, де го оставяш?!

Аз-ученото: Ето, че сам засегна и другите области на макроикономиката. Ако вземем само гроздето, да сложим и захарта ще ти струва виното лев и 30 стотинки например. Да, но вие сте работили и вашият труд също струва нещо. Добавили сте труд, инвестиции (бъчвите), контрол на качеството и т.н. Ето, това е добавената стойност според макроикономиката. И това също е предмет на разглеждане. Разглежда и печалбата , защото отговаря и на въпроса какво ще стане ако ти считаш, че твоят труд струва по още 5 лева на всеки литър, а пазарът (чрез търсенето на вино) определя, че равновесната цена е 3 лева за един литър вино.

Бай Добри: Аха-а. Ся вече работата се избистри. Дет съ вика от ширата в главата ми съ избистри убаво вино. Аре друг път шъ ми обясниш повече за там другите му неща в макроикономиката – тва инвестиции и квот друго си има, че арендатора иде. Да зимаме олиото и да се прибираме, че баба ти Гина вече шъ ни бие.

Та наредихме се чинно. Чинно си взехме олиото, което ни се полага и се прибрахме. Още от вратата бай ти Добри вече знаещ за макроикономиката (иле поне знаещ много повече) сътвори следната:

Сентенция на бай ти Добри към баба ти Гинка за макроикономиката:

Гино, ку съ чудиш що виното съ вкисва и не го продаваш, дъ знайш чи е виновна макроикономиката и трябва ся с Ученото да гу изпийм, оти тъй постановява закона.

Виц по въпроса:

Дете на математик и дете на икономист учели в един клас. Един ден учителят попитал:

-Един човек с една лопата може да изкопае една дупка за десет дни. За колко дни могат да изкопаят същата дупка десет души с десет лопати? И двете деца вдигнали ръка.

-Кажи, Дейвид – посочил учителя детето на математика.

-За един ден, учителю.

-Верен ли е отговорът, Джон Мейнард? – обърнал се учителят към другото дете.

-Не е сигурно – отговорил младият Кейнс.