Тъй рекоха професорите:

Пенсионният фонд представлява институционализирана схема за набиране на средства от работещите и/или техните работодатели, която дава възможност натрупаните през годините средства и тяхното инвестиране да позволят изплащането на средства (пенсия) след приключването на трудовия стаж. По своя характер съществуват различни видове фондове – държавни, частни, доброволни и т.н., като тяхната регулация и същност се различава в голяма степен. Пенсионните фондове обикновенно се управляват от финансов посредник, чиято основна цел е генерирането на дългосрочен растеж за постигане на устойчиви пенсионни плащания.

Пенсионните системи в света се разделят най-общо на два модела: капиталопокриваща пенсионна система и разходнопокривна. Капиталопокриващата пенсионна система е близка до частните застрахователни системи като форма и начин на функциониране. При тази пенсионна система човек акумулира капитал под формата на индивидуални спестовно-осигурителни вноски в лична сметка и при настъпване на определена възраст, той получава пенсия във вид на доживотен анюитет. Сметките се управляват от частни пенсионни компании, които се конкурират помежду си. Тези компании фукционират до голяма степен като взаимни фондове, защото инвестират натрупания капитал в ценни книжа на фондовите пазари. Разходнопокривната пенсионна система е държавна пенсионна система, при която пенсионерите получават пенсии от държавата. Средствата за пенсиите се изземват от трудовите доходи на хората в трудоспособна възраст под формата на пенсионно-осигурително вноски. Срещу тези вноски те получават обещание за получаване на държавна пенсия, когато встъпят в пенсионна възраст.

Разговор с бай ти Добри вкъщи

Бях се затворил вкъщи, защото трябваше да привърша един анализ на финансовите показатели на един Холдинг. Както си пишех по неприятната част за вземания от свързани предприятия, бай ти Добри си показа главата. Не се учудих, защото той си влизаше „къту у тях си”, когато идваше вкъщи.

Бай Добри: Ученото бре, много работиш бре. Ко шъ ги прайте тия пари бре?!

Аз се усмихнах, защото това си му беше редовната реплика като ме видеше нещо да работя и му отговорих с втората част на нашата закачка:

Аз-Ученото: Тряба дъ съ яде бай Добри. Знаш как е.

Той се захили, бръкна в хладилника, извади си една бира, свали шапката си и се заоглежда, сякаш за пръв път идваше вкъщи.

Бай Добри: Начи викаш много работа имаш, а? – каза той и отпи от бирата.

Е, то си беше ясно, че ми пуши главата, но нали съм домакин, пък и бай ти Добри си е почетен гост, отговорих:

Аз-Ученото: А не, кажи бай Добри. Де е тя, чак утре трябва да го предам този анализ.

Бай Добри: Хубаво – пак отпи той от бирата и продължи. Бе аз вече сума време пенсия получавам. Дават там някой лев, ама срам не срам ще ти призная, че не разбирам що не могат да увеличават пенсията га съм работил повече години отколкото ти живееш. Бе, не мога и не мога да го разбера, оти не мой повече да се даде на хората. Мани ма мене, ама все пари няма у Бюджета ли е у кво е незнам.

Явно беше спорил нейде (мога да се обзаложа, че е било с Бубата) и не е успял да спечели спора и сега директно вкъщи е дошъл да разбере какво не разбира. Не че щеше да си признае, че е загубил спора.

Аз-Ученото: Пенсиите са част от така нареченото социално осигуряване. За първи път социалното осигуряване е въведено в края на 19 век от германския канцлер Ото фон Бисмарк, като тогава пенсия се е получавала само от хората доживели до 70г. Постепенно възрастта за пенсиониране намалява, за да достигне дори до 55 години и да обхване много повече хора още по негово време.

Бай Добри: Аре-е, па се отнесе – Ото-Мото, социалните му там али-бали. Язе за пенсийта те питам бре Ученото!

Аз-Ученото: Чакай де бай Добри едно по едно. Не бързай, ще стигнем и до това, защо ти е пенсията малка.

Бай Добри: Добре, айде карай там както си я подкарал – изпуфтя бай ти Добри и отпи голяма глътка от бирата.

Аз-Ученото: Добре – въздъхнах аз – значи съществуват основно две системи. В икономическата теория се наричат капиталопокриваща пенсионна система и разходнопокривна.

Тук бай Добри изпуфтя силно и след като отпи пак от бирата и пак въздъхна:

Бай Добри: Ох, Ученото, или бирата ти е силна или се опитваш зорлям да ме приспиш.

Аз-Ученото: Нищо подобно бай Добри. Само звучат сложно нещата. Системата, по която ти получаваш пенсия, е разходнопокривна. Тя е и тази, която е измислил Бисмарк. При нея тез, които работят, плащат социален данък върху заплатите си, а събраните пари се разпределят като пенсии – сетих се че имам една стара презентация на един пенсионен фонд в копмютъра с една много показателна и леко хумуристична картинка и като я открий му я показах. Ето виж на тази картинка, горе-долу как изглуждат нещата:

Бай Добри: Ясно, значи мравките (сиреч баламите) работят. Некви тарикати от държавата събират парите и решават колко да ми дадат.

Като изключим думите „балами” и „тарикати” общо взето беше прав.

Аз-Ученото: Нещо такова бай Добри.

Бай Добри: Начи ония тарикати у пенсионното не дават парите дет ги плаща сина и снахата кът данъци. Ей, писна ми от тарикати в тая държава бре!

Тук направо си почервеня от яд бай ти Добри.

Аз-Ученото: Не бай Добри. Проблемът е друг. Нека ти го обясня малко по-простичко.

Бай Добри: Разгеле – изпуфтя пак бай Добри.

Аз-Ученото: Нека вземем нашето село за пример и да кажем че всички ние от селото сме една държава. Хайде кажи ми колко хора сме в селото и колко от тях работят и плащат осигуровки.

Бай Добри: Мчи колко да сме у село. Па има няма сто и пейсет човека сме. Па да работят да работят, колко да работят?! – тук се замисли и взе да брои неволно на пръсти. Па работят двайсе човека, айде от мен да мине трийсе шъ ги сложа. Останалото сме пенсионери.

Аз-Ученото: Добре бай Добри, нека приемем че е така. Кажи сега колко заплата горе долу вземат тия дето работят.

Бай Добри: Па не вземат малко – едно петстин лева сигурно си докарват на месяц.

Аз-Ученото: Хайде нека да са хиляда лева бай Добри. Значи, социалният данък, дето е за пенсии, нека да го сложим 20%, за да е по-лесно смятането. Всъщност е по-малко, ама нека е двадесет. Значи, сметката е 30 човека по хиляда лева заплата и 20% за пенсии стават точно 6 000 лева ще платят тези, които работят за пенсии. Нали така?!

Бай Добри: Е, щом казваш – няма да лъжеш я?!

Аз-Ученото: С тези шест хиляди лева трява да платим на 120 човека пенсиите. Това сме събрали, това имаме, значи толкова и ще раздадем на пенсионерите. Простичката сметка показва, че това означава, че трябва да получат пенсионерите по 50 лева пенсия. Ей това ти е сметката по тази разходопокривна система.

Бай Добри: Ей, чи това нищо бре Ученото!

Аз-Ученото: Да, така е по тази система, а ти дори каза, че заплатата е 500 лева. Тогава сметката щеше да покаже по 25 лева пенсия. Накратко, ако няма работещи хора и пенсионерите се увеличават все повече и повече, тогава парите, които се внасят са все по-малко, а пенсионерите, които трябва да получават тези пари, все повече, пенсиите са все по-малко.

Бай Добри: Мамка му и прасе, то затуй се дигат възрастта за пенсиониране. Да има повече от тия де работят и плащат осигуровки и по-малко от тия дет шъ получават пенсия. Ей, няма оправия ей!

Тук бай Добри каза нещо, което не е прилично да напиша.

Аз-Ученото: Затова има и други системи. И двете вече са възможни в България. Едната е , че тези, които са родени след 1960 г. плащат част, която отива не в общият кюп както е на картинката, а по лични партиди в пенсионни фондове. Тези пенсионни фондове ги инвестират в различни ценни книжа или депозити (има си специални правила какви да са тези инвестиции) и, когато се пенсионира човек, освен пенсията от общия кюп получава и втора пенсия от тези пенсионни фондове.

Бай Добри: Две пенсии е по-добре вече.

Аз-Ученото: Е, те няма да са толкова големи, но важното при тях е, че натрупаната доходност от парите, които си внесъл лично ти, ще отидат лично при теб. Повече си внасаял, имаш по-висока доходност от пенсионния фонд, който си избрал – повече пари ще получиш като пенсия.

Бай Добри: Аре, ся кажи и че и три пенсии ще получаваш и ще те призная, Ученото!

Тук бай Добри ме погледна с неподражаемият си леко лукав поглед. Аз пък се разсмях от сърце.

Аз-Ученото: Ами направо си ме признавай бай Добри, защото аз ще получавам и трета пенсия – тук направих малка пауза, за да се насладя на опуления му поглед – аз лично като си получа заплатата, една част от нея си я давам доброволно в пенсионен фонд да ми ги инвестира. А когато се пенсионирам да ми плащат и от заделеното от мен през годините и трета пенсия.

Бай Добри: Е, Ученото ти изби рибата! Честно!

Аз-Ученото: Нищо сложно, бай Добри и нищо необичайно. Дори на сина ти Иван му го казах и той сега заделя в такъв фонд. Човек трябва от млад да мисли за тези неща. А и както сам разбираш, ако се разчита само на държавното социално осигуряване в тази обстановка със застаряващо население, не те очаква нищо хубаво като пенсия, когато му дойде времето.

Тук бай Добри изпи на един дъх бирата, събра си кепето, каза едно благодарско и изчезна без много разговори. По-късно видях баба Гина и тя каза, че той връхлетял в тях и изръсил нещо дето не го разбрала, но което аз мога да дефинирам като:

Сентенция на бай ти Добри за пенсионните фондове:

Гино, ти виждала ли си крава от теле да сучи. Не си! Ей затуй пенсийта шъ ти е малка, оти нема телета да работат Гино. А га искаш и на стари години млекце да пийш, го мисли га си млад, и то доброволно го мисли Гино-о…

Виц по въпроса:

Пенсионер след взимане на пенсията:

-       Това е по-лошо от развод! Изгубих половината от дохода си, а все още съм женен.