
Тъй рекоха професорите:
Борсата е пазар на ценни книжа или стоки. Борсата представлява специфичен финансов пазар. Това е система от отделно обособени места, където за първи и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и финансови инструменти (акции, облигации, деривати) или такива за стоки (петрол, метали или зърнени култури). С помощта на посредници (брокери, дилъри и др.), чрез информационна техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребностите на контрагентите в сделката.
Как го разбира Гинка. Разговор под асмата:
Баба Гинка: Абе чадо, туй по радиото все говорят борсата падала, борсата скочила. Кво е туй борса? И що рипа ха нагоре, ха надолу?
Баба Гинка не ми вика ученото. За нея съм чадо. То всички под 50 г. са все „чадо” за нея.
Аз ученото: Борсата, бабо Гинке, е пазар. Същият, като този на Ситняково.
Баба Гинка: Как пазар бре, чадо?! Язе на пазара на гражданите, доматето продавам. Там борса не видох. Еле пък да рипа нагоре-надолу.
Аз ученото: Е, бабо Гинке, пазари много. Гледай сега ще ти го обясня по-лесно. Ти като отиваш на пазара гледаш ли другите, които продават домати? За колко ги продават? Какви са тия домати?
Баба Гинка: Е, гледам, чадо. Как да не гледам – оная Кина, какви боклуци за 2 лева продава?! – тук тя изсумтя, а може би и добави някаква попържня, но не съм сигурен.
Баба Гинка по принцип не е такъв човек. Добра жена е тя. Към динята от бостана и мастичка дава. С други думи – лоша дума за Баба Гинка, не мога да изрека!
Аз ученото: Това е. Същото и на борсата. На нея се продават, да кажем, от различни хора, за различни суми, различни домати. Тоест: градински домати от Хасково, турски домати, български домати, домати с Йордански произход, био домати, домати тип „биволско сърце”. Естествено, всеки гледа да вземе най-добра цена за свойте домати – почиства ги, подрежда ги. Смени, сега доматите с думата акции, а пазара на Ситняково с Ню-Йорк и получаваш Ню-Йорксата фондова борса.
Баба Гинка: А бре чадо, то за доматите, (или там дет викаш акцийти) разбрах, ама язе не съм видяла пазара ни да рипа ни нагоре, ни надолу. Сергийката от щайги си седи мирно.
Честно казано, затрудни ме Баба Гинка с този въпрос!
Аз ученото: Ще ти кажа: когато има хубава година и има много домати, каква е цената им?
Баба Гинка: Е ниска! Гаче не ги поливам с тия две ръце и не ги събираме с бай Добри по цял ден.
Аз ученото: Така! А когато е лоша година какво става?
Баба Гинка: Е, по-малко са, ама хубава цена им взимам! – тук баба Гинка пусна една усмивка под мустак.
Аз ученото: Ясно! Представи си, сега, че сме на борсата. В такива ситуации се казва, че курса на доматите (акциите) се вдига или пък пада. Причината при доматите може да е лоша година. При акциите, причината е вдигането на основната лихва. За да е още по-лесно за отчитане, различни фирми дават рейтинги. Това са специализирани фирми като Мудис, Стандарт енд Пуърс. Разбираш, ли?
Баба Гинка: Чадо, мастичката ли ти дойде в повечко? – подвикна ми баба Гинка и погледна критично, намествайки забрадката. Кво взе да бръщолевиш, кат ония по теливизора. Мудърс, Пудърс, рейтинги –мейтинги.
Аз ученото: Добре, бабо Гино – сега ще ти обясня. Тези фирми имат много различни видове акции – както на пазара има различни видове домати, различни видове чушки, различни видове краставици. Тъй като не могат да разберат коя е добре и коя колко е зле, специализираните фирми им дават оценка. Например: три пъти „А” е много хубав домат, два пъти „А” не толкова хубав, „Б“ домат – средна работа, а „Це” домат – не става. И като видиш тази оценка, вече знаеш каква цена да сложиш.
Баба Гинка: Аха. Ся горе долу добре. Ма пусто с моя акъл как шъ ги запомня кое е добре, кое – зле? Нейсе, нема да ми требе на мен…
Аз ученото: Лесно е, бабо Гинке! – амбицирах се аз – Като видиш нещо хубаво, какво викаш „Хубаво е!“, нали така?! Ето това е рейтинг „А”. Като видиш нещо, което горе-долу става, си казваш: „Не е лошо, ама..“. Това е рейтинг „Б”. Когато видиш, нещо, което хич не става, си казваш: „Въх завалийката, овапцал я“. Ето ти и рейтинг „Це”.
Баба Гинка: Ми що не го кажат тъй, ама ми ги разправят едни такива дет не е за разбиране.
Боцнах си от динята, отпих си от мастичката и доволно се усмихнах.
Аз ученото: Ами когато никой не ще да ти купува доматите Бабо Гино, какво ги правиш?
Баба Гина тук много руга (това гражданите, това йорданците, изреди де що се сети в света) и каза:
- Е кво, на пюре ги прая.
Аз ученото: Е, ако това се случи на борсата и никой не ще да купува акциите на някоя фирма защото е калпава, се казва, че акциите са се обезценили. Тях не могат да ги направят на пюре. Тоест нищо не ги правят.
От нейде се появи бай Добри и се залепи за динята. Колко пъти баба ми Гинка спомена за „чумичката”, не мога да кажа, обаче по едно време изпусна нещо което бих формулирал като:
Сентенцията на баба Гинка за борсата
- Цъ-Цъ-Цъ! Добре – язе следа курса на акциите ми по борсата и печалба прая от разликите, курса на твойти акции ептен падна, оти те не се дигат кът си у кръчмата цел ден.
Е, не може баба Гина да си остави магарето в калта, нали така?!
Борсов виц:
Късна вечер. Двама уморени от тежкия ден на борсата брокери седят в офиса и гледат прозореца.
- Гледай, започна да пада сняг – казва единият.
- Чакаме го още пет минути и започваме да купуваме…