Да, правилно сте разбрали – ние предлагаме идеята за въвеждане на енергиен БОРД. Да, правилно се досещате – по аналогия на валутният борд е!
Да започнем с това защо считаме, че енергийният одит няма да е достатъчен за разрешаване проблемите в енергетиката. Първо защото енергиен одит няма, вероятно се има предвид одит на енергийният сектор. Енергиен одит сам по себе си се асоциира с ефективността в съответното звено (разбира се може да се приложи и в рамките на държавата) за ползването на електроенергията, т.е. енергийната ефективност. Така, че можем да приемем, че е приело гражданственост кратко словосъчетание, което дава и популярен изказ на дългото словосъчетание – „одит на енергийният сектор по цялата верига от ресурсите до крайният потребител”.
Нека сега се опитаме да направим допускане какво ще представлява този одит. Ще започне с едно по-разбираемо определение за одит, защото когато се каже одит обикновено се разбира само финансов одит. В по-широк смисъл под одит се разбира всяка изпълняема независима и от независими експерти проверка на някакво явление или дейност – тук се различават операционен, технически, екологически и други разновидности на одита.
С други думи, ако трябва да избегнем цитирането на одиторските стандарти най-общо казано одита е оценка на лице, организация, система, процес, проект или продукт. Одитите се извършват за установяване на валидността и надеждността на информацията, както и да осигури оценка на системата за вътрешен контрол. Целта на одита е да се изрази становище относно лицето / организацията или системата на базата на тестове. Поради практически ограничения (не е възможно да се разгледат всички елементи на процесите и всички записи по тях, както и документарната им обоснованост), одита се стреми да предостави само разумна увереност, че в отчетите няма съществени грешки.
Нещо повече, предприятията са тези които прилагат стратегии за постигането на своите цели и в зависимост от характера на техните дейности и отрасъл, регулаторната среда, в която работят,както и размерът и комплексността им, тези предприятия са изправени пред справянето с различните стопански рискове. Така, ръководството е това, което носи отговорност за идентифицирането на тези рискове и предприемането на действия спрямо тях. Контрола върху процесите също е отговорност на ръководството. Този контрол в по-големите бизнес организации се осъществява от вътрешният одитор. Външният одитор само оценява тяхната работа и рисковете, като единствено дава становище! Когато говорим за финансов одит, то тогава се дава оценка и за влиянието им върху финансовите отчети.
Както виждаме отдава се изключително значение на вътрешният контрол, респективно на вътрешният одит. Нека дадем и обяснение на това какво представлява вътрешният одит. Ще използваме определението, дадено в Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит: „Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултации, предназначена да допринася за добавянето на стойност и подобряване дейността на организацията. Вътрешният одит помага на организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване на ефективността на процесите на управление на риска, контрол и управление.”
Проблемът, който вероятно ще бъде посочен от нашите читатели е, че вътрешният контрол не работи. Предполагаме също така, че ще се изтъкне и довода, че вътрешният одит е подчинен на изпълнителният директор, който може да повлияе и върху огласяване на откритите при вътрешният одит проблеми. Не на последно място че типично по български всичко ще бъде „заметено под килима”.
Макар и по различен повод с подобно нещо се сблъска и високо развита страна, а именно САЩ. След скандалите с лошите корпоративни практики и лошите одиторски такива (за справка скандалът с Енрон и връзката с одиторската фирма Артур Андерсен) последваха законодателни промени, сред които най-значимото събитие е приемането през 2002 г. на закона „Сарбейнс – Оксли”, който установява регулативни правила за фирмите и за публичното счетоводство, стандарти за финансов одит и за корпоративно управление.Този закон макар и не пряко повлиява и на вътрешния одит, защото в много случаи на заден план остават именно вътрешните одитори, чиято отговорност е не по-малка. При това има много малко доказателства, вътрешните одитори да са повдигали въпроси за въвлечените в счетоводни скандали корпорации. Вътрешните одитори имат също така и сериозна роля и отговорност за оценката и спомагат за подобряване на процесите на управление на риска, контрола и управлението в организацията, като допринася за добавянето на стойност и подобряване на дейността на организацията.
Защо разказахме всички тези теоретични постановки?! Най-простичко казано, защото те ни дават основание да предположим, че планираният енергиен одит, ако бъде чисто външен от една страна ще даде общи препоръки без да постанови конкретно и ясно какви, от къде идват грешките и как да се оправят. Ако пък има характер на вътрешен независим одит, изземвайки функциите на съответните отдели във фирмите и министерството (където съществуват такива разбира се), то тогава съществува проблема, че тези резултати ще бъдат прилагани от следващите Министър на икономиката, енергетиката и туризма и респективно следващият Изпълнителен директор на Българският енергиен холдинг.
Тук дори не коментираме времеемкият процес по избор на изпълнител за т.нар. „енергиен одит”, особено ако се мине през обществена поръчка. Освен това вярваме, че осъществяването на такъв одит няма да бъде със срок по-къс от 6 месеца. Изобщо не коментираме и какъв ще бъде характера на доклада от този одит. Най-вероятно той ще има препоръчителен характер, съчетано със сценарии за влияние на отделни променливи върху потенциалите за подобрение и то в най-добрият случай (справка доклада за АЕЦ „Белене” на HSBC)!
Една от констатациите в този одит със сигурност ще бъде изграждането на контролни процедури и независим отдел за вътрешен одит. Използването на стандартните принципи (посочени по-горе от нас именно като „теоретични” постановки) за изграждане на ефективен вътрешен одит обаче едва ли ще проработят пред вид сегашното състояние на енергетиката в България и огромните вътрешни и външни интереси. Нека не забравяме и огромният политически натиск (продиктуван разбира се от корпоративен такъв) върху ръководството на Българският енергиен холдинг и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като най-важен контролен орган. Дори ръководството на комисията да бъде избирано от парламента, това няма да е достатъчно за нейната независима работа.
Така стигаме и до нашата идея за Енергийният борд. Тъй като аналогията с валутният борд е очевидна, нака припомним какви са основните му принципи. Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
- задължен е да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – например щ. долар, евро) срещу местна валута в брой или по банков път;
- поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0);
- не отпуска кредити на правителството;
- не провежда монетарна политика на пазара – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);
- валутният резерв се инвестира в ниско-рискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;
- няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
Правим това, не за да търсим аналогия в такива предписания, а за да покажем тяхната базова и кардинална значимост. Тези основни и радикални задължения и забрани са постановени в закон и изпълнителят на този закон (в случаят Българска Народна Банка чрез управление „Емисионно”) и трябва да се спазват неотклонно. Казано накратко и простичко – бе надянат „парична усмирителна риза”. Нашата идея е просто да бъде надяната и „енергийна усмирителна риза”!
Изкушаваме се да посочим няколко такива неотклонни законови ограничения в енергийният сектор, но ще се въздържим не защото няма дори очевидни такива, а защото много от от тях са до такава степен взаимообвързани и с до такава степен с неочаквани влияния върху макроикономически показатели, че всяко споменаване би изисквало минимум 30 страници обосновка.
Ние искаме чрез споменаването на тази идея, да предизвикаме обществена дискусия и реакция и защото тя е хубаво да бъде взета под внимание при бъдещият енергиен одит с цел практически препоръки, за нейното осъществяване. Разбира се ние осъзнаваме, че подобна идея е най-малкото „неконвенционална” ако е не и „силно екзотична”. В наша защита ще кажем, че дори и да не се нарича така, реално съществува минимум един такъв „квази-борд” като практика в световният енергиен бизнес – ОПЕК.
Накрая нека зададем като въпрос заглавието на статията – „Енергиен одит vs. Енергиен Борд?”. Защо пък не отговорим така – и двете!