За това, че са изплатени 63 милиона субсидии на животновъдите и за призива младите да започнат да гледат овце:

Да взимат субсидийки и за благодарност да се съберат пред Министерския съвет и да запеят „Когато бях овчааарче и овцЕте пасях, бях мнооого блааагодааарен, макар и сиромах”.

За това, че производителя на лондонските таксита фалира и че ще го купува индийска компания:

„Ами ако бях на индийците, щях да го купя и тоя завод, и да взема да произвеждам рикши.”

За това, че лошите и преструктурирани кредити минават 10 милиарда лева:

„Положението вместо да се влошава, взе да се смарангясва.”

За това, че министрите изразходили за второто тримесечие на годината само 8000 лв. за командировки в страната:

„Да бе, скъпи на триците, евтини на брашното!”

За това, че в Испания се създава „лоша Банка”, която да акумулира лошите кредити от всички испански банки

„Ох, Ученото! Уж сте умни ора, а не знаете нищо от живота. То тва, дет го прочете не го разбрах много, много, ама да ти кажа аз нещата от живота – с лоша жена управия нема. За банка – не знам.”