“Аз-Ученото” – Славчо Парушев

Отдавна народа е казал, че в България всеки разбира от всичко. В България е феноменален и израза – „Пари ми дай, акъл не ща”. Това да ви напомня фрази от вида : „Това са възможностите на бюджета”, „Липсват средства за реализация на идеите”, „Икономическите фактори диктуват нашата политика” и т.н. Напомня ви. Чували сте ги милиони пъти по телевизията от политици от ВСИЧКИ възможни партии.

Навремето старшината в казармата казваше така: „Аз му говоря – то ми приказва”. Е, не е много интелигентно изказване, ама пък толкова проникновено. Ще ме попитате защо? Нека ви отговоря така – ами гледайте телевизия. Вижте видни и не до там видни политици и експерти как се надприказват. Без да достигнат до извод. Всъщност изводът си е ясен – моята партия и моята програма са панацеята, а твоята ще доведе страната до разруха. Искате ли доказателство че съм прав?! Давам го – хората са на улицата  и не искат ничия програма от никоя партия!

Повечето политици я карат рачешката. Какво имам предвид? Ето как протичат нещата НЕЗАВИСИМО за коя партия говорим:

1. Политика като слънце! Обявяване на политика, която да спечели гласовете и да покажат колко лоши са противниците. Изпълнението ще го мислим като дойдем на власт и имаме всички ресурси на държавата.
2. Спечелихме, ами сега?! Как тази политика да я направя реална с наличните партийни кадри вече на възловите позиции в държавата
3. Няма да стане бързо тая дето си я мислихме! Започвай да обвиняваш предишните какво наследство са ти оставили и как трябва да се справяш с него.
4. Всяко направено дребно нещо изтъкни като МЕГА работа и ефект! Даване на максимален отзвук на всяко действие и изтъкване на неговият огромен ефект върху по-добрият живот на бъдещите показатели.
5. Паднахме! Потопи се до изборите след четири години – време е за критика на сегашните управници, за да станеш бъдещ управник.

Казваме, че е рачешка, защото първо трябва да разбереш какво е възможно да направиш и чак след това как предлагаш да го направиш. А като не знаеш как – ами питай бе аланкоолу! Нашият сайт не напразно кара Бубата, бай Добри и баба Гина да питат. Те не са прости, просто нямат познанията и си го знаят. Аз не знам как се прави операция на сърдечна клапа – мога само да питам и да чакам да ми обяснят като ме интересува. Не съм глупав – просто нямам познания по въпроса.

Защо написахме това?

Първо, защото във всяко министерство, във всяка банка, във всяка професионална правителствена организация има специалисти. Съвкупността им прави един невероятен мозъчен тръст. И понякога тези „мозъци” се отчайват, че пишат и обясняват, а никой не ги чува. Дай им насока и цел и ги остави да работят за теб. Данни в Националният Статистически Институт, БНБ и в огромен кръг международни институции има да се заринеш. Използвай данните и мозъците и получи информация (във всички учебници пише формулата – „данни + смисъл = информация”). А ние в България спорим върху данни, често нямащи никакъв смисъл или пък които могат да се тълкуват многозначно. Когато имаш това, тогава ще имаш програма. Тогава ще си лидер! Лидер не значи „абониран за всемирната истина” нито „на кого магарето е по-мъжко”, а значи човек, който обединява, управлява и дава насока.

Второ, защото нашият сайт беше направен именно с цел „pro bono” (безплатно) да дава обяснение на неразбираемите за широкият кръг икономически процеси и термини. Простичко, понякога силно заигравайки се с народният диалект и понякога силно опростени, но с желание хората да получат макар и минимални познания за нещо, което не са учили. Целта ни беше неикономистите да могат да вземат ИНФОРМИРАНО решение както по отношение на личните си финанси, така и коя икономическа програма на партиите им допада, за да гласуват за нея. Толкова! Нищо повече! Или както е казал поета – „и не за парите и заради слава”, колкото и наивно да звучи в днешно време това.

Трето, защото все повече запитвания получавам от медиите кой стои зад този сайт. Зад този сайт стои Славчо Парушев. Кой е той при съществуването на google лесно можете да разберете. Написаното в раздела „За сайта” дълго време считах, че е напълно достатъчно, защото както е казал поета „какво тук значи някаква си личност”. Дълго време исках с лични средства и отделяйки от личното си време просто да помагам с каквото мога на хората, които четат сайта. Не съм се стремял нито към известност, нито към получаване на похвали за работата си. Изострената икономическа и политическа криза обаче предполага хората да се страхуват от манипулации и да се чудят кой с каква цел стои зад написаното. Е, ето го и „Аз-Ученото” – Славчо Парушев – „човек учил петнадесет години икономика, давал управленски консултации на четири континента”.