Financial Times (www.ft.com) публикува класация на европейските финансови министри. Вероятно за много от българите ще е изненадващо, че Министър Дянков не намира място сред първите двадесет. Още по-изненадващо е на фона на доказуемите финансови „шестици“, които Министъра може да покаже в бележника си. И тези шестици не са писани само от Премиера, но и от солидни международни финансови институции.
Ето няколко от тях. Набрахме финансиране чрез емитиране на облигации на рекордно ниски нива. Не само това, но и имаме рекордно нисък бюджетен дефицит на фона на останалите страни от еврозоната. България се радва на повишение на кредитният рейтинг. Макар и скромен имаме и ръст на Брутният Вътрешен Продукт. Списъкът е далеч по-дълъг и е наистина списък като на отличник. Изненадващ дори мой колега при посещението ми Букурещ ме попита именно за Министър Дянков, за когото в северната ни съседка през ден публикували материали и го давали за пример.
Какво тогава не разбира Financial Times и защо дори финансовият министър на Гърция е пред него?! Защо фигурират финансовите министри на държави с огромни финансови проблеми като Ирландия, Португалия и Испания, а „Отличник Дянков“ не. Просто обяснение е „синдромът на отличника“.Какво имам предвид?! Когато едно дете носи непрекъснато отлични оценки, като че ли родителите свикват и не се радват кой знае колко на поредната шестица. Когато получи обаче четворка обикновено това се приема като трагедия. Обратно – когато детето масово носи слаби оценки, ако получи четворка настава радост в къщи. Не е изключено и подарък да получи. Това мое психологическо обяснение има своята логика и нищо чудно да е поне частично вярно. Аз обаче не считам, че то е най-правилното обяснение и не е било в основата на класацията на реномираният вестник.
В такава класации обикновено се оценява приноса за направени подобрения в ситуацията на страната. За постигане на напредък в съответната област. Нека помислим реално какъв принос има Министър Дянков. Неговата позиция, мото, верую и мислене е много елементарно. Елементарно от гледна точка на финансовите инструменти и управленски техники, които ползва, за да се подобри финансовото положение на страната. Защо казвам това?! Ако се замисли човек какво се върши от финансовото министерство ще остане учуден, че единствено се подтискат разходи. Тук говорим не за оптимизиране и по-добро управление на разходната част на бюджета, а простичко рязане от наличната и прословута постна пица. Вдига се контрола върху приходите, но не се търсят освен вдигане на данъците нови такива. Не се търси стимулиране на растежа. Едва наскоро се търси повишаване на доходите и решаване на проблемите предизвикани от безработицата. Не се търси връщане на доверието и сигурността сред потребителите. Хората спестяват, което е хубаво. Но това означава, че не вярват, че ще могат дългосрочно да повишат своят стандарт. Простичко, че ще потребяват чувствайки се финансово сигурни в собственната си страна. Напротив, колко и да звучи като чиста психология, хората ги е страх, че ще останат без работа и кътат бели пари за черни дни. А това означава само едно – не вярваме, че нещата ще се оправят.
Не ме разбирайте погрешно – свършеното от Министър Дянков не е никак малко. Това е факт! От друга страна не е и повод да се гордееш. Когато тръгна да търси финансиране на плащанията в началото на следващата година Министър Дянков се обърна към най-лесното – сребърният фонд. Растежът бе осигурен от постъпилите средства от Европейският съюз. Накратко какво допринесе министър Дянков?! Цялата му политика бе твърдо и непреклонно стискане за гушите на разходите и изтупване на брашненият чувал на приходите. Нещо напълно типично като мислене за чиновник от Световната банка. Нещо като преписване и кръстене в тяхната Библия. Никакво въображение, никакви нетрадиционни мерки, никакъв стимул за развитие, реално никакви съществени реформи. И пак повтарям това никак не е малко! Това никак не е лошо! Просто Financial Times вероятно са си помислили същото като мен – „А достатъчно ли е, за да си добър финансов министър?!“ Очевидно не.