За мен най-впечатляващо през седмицата беше цитираното от всички медии изследване на Института за пазарна икономика за това къде е България в международните класации.

Признавам си, че харесвам техните проучвания. Харесвам ги  защото се придържат

Източник: Институт за пазарна икономика

към здравата икономическа логика и се дават предложения за подобряване на нещата. За разлика от повечето медии няма да се спирам на това колко е зле или колко всъщност е добре представянето на страната в тези класации. Няма да се впускам и в коментар за състоятелността, коректността и „научността“ на класациите като цяло. Ще се опитам да представя нещо, което го нямаше никъде, а именно представяне на части от доклада, а не тяхното преразказване и тълкуване, защото считаме, че е достатъчно простичко казано за всеки читател: „Нейната макрофинансова стабилност (на България) в шестата година на членството в разтърсвания от дълговата криза ЕС е достойна за подражание. Нещо повече, България се нарежда сред страните с най-малък бюджетен дефицит и най-малък държавен дълг като част от БВП. Но, когато става дума за икономическия растеж и за конкурентоспособността на българската икономика, за пазара на труда и липсата на реформи в основни публични сфери, нещата изглеждат по съвсем различен начин. “ Това се вижда и на представената графика.

Посочени са 84 препоръки, които са в различни области. Областите са: образование, пазар на труда, социална и здравна системи, бизнес среда, законодателство, съдебна система, публичен сектор и електронно правителство. С някой от тези препоръки не сме съгласни. За други считаме, че са препоръчителни, но не към настоящият момент –  неприложими са поради различни причини, най-често политически такива. За трети сме съгласни и сме писали под една или друга форма за тях.

Ще направим и нещо, което не видяхме в никои от коментарите за това проучване. Изненадващо или пък не, не се посочваше линк към него. Ето го линка:

http://ime.bg/var/docs/2012ind/Bulgaria_In_International_Rankings_2012.pdf

Защо не коментираме ли?! Ами защото не е лошо да си разпечатате препоръките и да попитате кандидатите за народни представители какво мислят по тях – от която и да е политическа сила да са.

Бубата се ентусиазира и каза: „Ало, д-р Силиконкова виж там ученото ще ти даде нещо да одиш да го печаташ, па я шъ ги питам тия серсеми дет искат депутати да стават.“