Тъй рекоха професорите:

Монополна е фирма, която е единствен продавач в определен пазарен сегмент, и която произвежда продукция без близки заместители. Монополът е пълно отсъствие на конкуренция. Думата е от гръцки произход и означава „продавам сам“. Ако една-единствена фирма предлага и продуктът няма заместители, тя е абсолютен монопол.

В свое решение от 2000 г. Конституционният съд на Република България казва, че под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена дейност (съсредоточаване в едни ръце производството или разпространението на един артикул според Търговския енциклопедичен речник на Ал. Хаджиев и изключителното право на едно или повече лица или фирми да осъществява определен бизнес или търговия, да произвежда определен артикул или да контролира продажбата на цялата доставка на определена стока според Световния речник по право и търговия). Такова е общоутвърденото значение на понятието намерило израз и в определителната норма на чл.16 ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията, който постановява, че „Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност”.

Разговор с бай ти Добри в кръчмата:

Седнали сме в кръчмата „При Бубата” с Бай Добри. Навън вали дъжд, а ние играем белот и мъдруваме на всякакви теми. След поредната игра и поредното „слагане на тиранти” на бай ти Добри, той реши, че му стига белота и попита:

Бай Добри: Бре Ученото, то това монопола кво е. Оти ем ми е ясно, ем нещо май не съм сигурен кво точно ми е ясно.

Аз-ученото: Бай Добри, нещата не са толкова сложни. Това е когато има само един продавач на дадена стока или услуга. Или пък само един производител. Основната характеристика е, че каквато цена каже, такава трябва да се плаща.

Бай Добри: Тъй, значи лоша работа – замислено каза бай Добри – оти ако ми каже че доматите са например 10 лева килото, ако искам да ям домати ще трябва да дам 10 лева.

Аз-ученото: Така казано наистина е лошо, но има различни видове монополи и различни обстоятелства, при които се пораждат. Понякога дори е нормално да има монополи, колкото и странно да ти звучи.

Бай Добри: И ко му е нормалното бре, Ученото? Два домата – десет лева! – намръщи се той още повече. Ма от друга страна – тук се появи разбира се лукавата усмивка под мустак – ако аз съм монполист… Мале, ква пара ще направя… Сладка работа.

Аз се подсмихнах и продължих.

Аз-ученото: Да оставим това, ами да ти обясня сега за монополите. Например съществуват така наречените институционални монополи. Това са и първият вид монополи.

Бай Добри: Опа, аре да махнем мол’ ти съ сложните думички, оти тях мойм да си ги слушаме и по телевизору.

Аз-ученото: Добре, разбрах… Този, първият вид монопол става, когато държавата даде на дадена фирма или индивид изключителни права за продажба на определени стоки или услуги. И за да не си мислиш, че това задължително е нещо лошо и странно ще ти ти кажа, че такъв монопол се формира за патентните и авторските права например. С други думи щом си открил едно лекрство и си взел патент за него, то тогава само ти имаш права над неговото производство и продажба.

Бай Добри: Е добре, за туй съм съгласен. Блъскал човека там, мислил, открил нещо, патентнал го там или квато беше думата, начи нормално е само той да си го произвежда и продава. – Тук си придаде важен вид и продължи. – И къв друг там нещо вид разправяше.

Аз-ученото: Ми другият вид монопол се нарича естествен монопол и той се формира в резултат на естествени фактори и процеси.

Бай Добри: Аре па се почна с думичките – намуси се бай ти Добри и ме погледна косо изпод гъстите си вежди.

Аз-ученото: Не се сърди, но наистина е така. Простичко казано – тези монополи възникват, защото ако нещо се произвежда само от една фирма, то тогава разходите са по-малки, предвид факта че те намаляват заради по-големия обем на произвеждания продукт. Ако са две или три фирми, тогава продукта, който ще произвеждат ще е в по-малък обем и ще е доста по-скъп. Респективно цената ще е по-висока.

Бай Добри: Е, ся тотално ме обърка. Сички разправят монополите лошо. Мой съм прост и да ни съм учил, ма туй поне го разбрах. – почти сърдито каза бай Добри – Ся, ти ми разправяш – нормално било… Е, де..

Аз-ученото: Разбирам те бай Добри – един вид смекчих аз ситуацията – Прав си да се чудиш. Наистина става лошо, но когато не се регулират тези монополисти. Един вид ако не ги „озъптяваш” в цените. А това е необходимо, защото те предлагат такова количество и на такава цена, на колкото искат да им възлезе печалбата, защото при монопола е константна само печалбата. И то толкова, колкото са си решили.

Бай Добри: Начи, искаш да ми кажеш, че га ми каже монополиста – доматите са 10 лв. идват и го пляскат по ръцете и му казват – „Опа-а, обърка се ще ти взема монопола, оти доматите повече от 2 лв. не може”.

Тук, разбира се не можах да не се разсмея, защото бай ти Добри обясни цяла глава от учебника по Макроикономика с две реплики. Нямаше нужда да му обяснявам нито за еластичност на предлагането нито за норма на печалбата.

Не стигнах и до обясняване на това, че Майкрософт също са били монополисти и са били осъдени в не една и две страни. За това, че дори търговията с диаманти в лицето на Де Беерс също е монополизъм или поне до скоро беше.

Тъкмо мислех все пак да му кажа и за тези случаи, когато разговорът ни бе прекъснат от връхлетялата в кръчмата баба Гинка, която на доста висок глас обясни на бай Добри, че преди да се „нацепи” в кръчмата трябвало да нацепи първо дърва. Надигайки се тежко от масата, той сподели нещо, което можем да определеми като:

Сентенцията на бай Добри за монопола:

Гино, га бях млад си мислех, че най-сладкото нещо на света е сексът. Ся векен знам, че не е сексът, а монополът.

Виц по въпроса:

- За какво излежавате присъда?
- Ми… заради монопол.
- Как така за монопол – живеем в страна с пазарна икономика – не се лежи в затвор за това.
- Исках да разбия монопола на държавата в производството на пари.