Наскоро се появиха няколко материала и информации, които по своята същност нямат нищо общо един с друг. Единият на който искаме да наблегнем е годишен доклад “Иновации.бг” на фондация “Приложни изследвания и комуникации”. В него се посочва, че през 2011 г. Разходите за научна и развойна дейност са се увеличили с още 13%, достигайки 189 млн. лв. Почти 90% от тези средства са били насочени към разработки на бизнеса и едва 11% са били инвестирани в държавния сектор и висшето образование. Не искаме да коментираме термина „научна и развойна дейност“, неговата специфика и дали това наистина са разходи за такава дейности ли в голямата си част са например разходи по внедряване или пък за индустриален инженеринг. Понеже се говори за цели 189 млн. лева искаме да посочим какво означава това реално, понеже звучи като „много пари“. Ето една интересна съпоставка:

BMW – Оборот за 2011 г.  68.821 млрд. евро; Разходи за научна и развойна дейности 3.61 млрд. евро, като процент от оборота – 5.25%

Република България – Брутен Вътрешен Продукт  за 2011 г.  38.434 млрд. евро; Разходи за научна и развойна дейност 0.097 млрд. евро, като процент от БВП – 0.25%

Изобщо не споменаваме фармацевтичната индустрия, където разходите за научна и развойна дейност достигат 20% от оборота. А оборота на тази индустрия се измерва в трилиони.

В много изказвания, както на г-н Дянков, така и на други министри, включително Министър Председателят, знаем че се заделя огромен ресур за подобряване на инфраструктурата с цел привличане на повече туристи. Без да иронизираме, може да посочим и придобилото слава изказване „магистрали и слънчогледи“. Това в никакъв случай не е лошо. В Бюджета за 2013 г е посочено, че „За изпълнение на политиките на правителството в областта на транспорта и съобщенията са предвидени средства в размер на 2 318,9 млн.лв.“

Но нека преминем и към следващият интересен изказ, а именно на председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Той казва: „Очаквам растеж между един и два процента. Растежът ще зависи от традиционните фактори – реколтата, туристическия сезон – трудно предсказуеми към днешна дата, да се надяваме, че ще има прогрес и подобрение.“

Надзъртайки между думите на г-н Хампарцумян и по повод по-горе посоченото изследване, изказвания и данни можем да си направим извода, че България въпреки многото желание да се развива в сектора на високите технологии реално инвестира в развитието си като туристическа дестинация и аграрно производство. Само по себе си това не е лошо, но е по-добре да се декларира и работи насочено към това, а не да се декларира друго и анализа на данните да дава отговорите.

Бубата кометира: Ей тъй е га нямаме ТНТМ! (б.а. Термин от социалистическа България, означаващ Техническо и Научно Творчество на Младежта – съкратено ТНТМ). Са шъ копаме и шъ лапаме. Мчи тъй де –хрънъта прай борбътъ.