Ангела Меркел даде интервю за Financial Times, като наблегна сериозно на социалният елемент в развитите европейски страни. Тя отново застъпи тезата, която можем да обобщим с българският израз „да се простираме според чергата си“. Това бе свързано с конкурентоспособността на европейската икономика. С други думи – Европа трябва да произвежда много по-ефективно, за да може да си позволи подобна социална политика. Всичко е пределно ясно. Каква е формулата?!

Нека си представим, че сме в една бедна африканска страна например. Там пари в бюджета няма. Следователно, който е болен или пък не може да работи например, тогава грубо казано – ако оживее оживее. Ако има работа – ще живее. Ако ли не – каквото е рекъл Господ. В краен случай ще ограбва. Звучи изключително грубо, но фактически така стоят нещата.

В една богата европейска страна, ако под една или друга форма си социално ощетен – държавата помага. Помага за лекуване, за отглеждане на дете, помага с помощи, когато си безработен и т.н. Как става тази помощ?! Именно това е ключовият въпрос. Единият източник, разбира се са данъците от работещите фирми, респективно граждани (грубо казано произвеждащите БВП), а другата са кредитите и помощите от трети страни. Когато много се плаща за социални дейности държавата задлъжнява, Разходите се натрупват и изпреварват приходите. Ако пък плаща и за неефективни държавни дейности – това задлъжняване става още по-голямо. После… После става случая с Гърция.

Нека цитираме г-жа Меркел, за да разберем проблема и решението му според нея: “Днес Европа отговаря за едва около 7% от световното население, произвежда 25% от световното БВП и финансира 50% от глобалните социални разходи. Поради това е очевидно, че трябва да се работи здраво, за да се поддържа просперитета и този начин на живот. Всички трябва да спрем да харчим повече, отколкото печелим всяка година”. Определени читатели може да намерят скрит подтекст в това изказване ,  а именно че сме прекалено социални. Няма да са далеч от истината, защото ще цитирам случаи от моята практика, когато една колежка от Германия ми каза, че ако има три деца и не работи ще получава толкова помощи (включително и под формата на наем за жилище), че те почти ще достигнат нейната нетна заплата на висококвалифициран специалист. Другият случай от Англия, където самотна майка с дете беше сметнала, че ако започне работа чисто финансово ще има по-малко чист разполагаем доход. Остава въпросът – чист капитализъм или социален такъв?!

Това разбира се не е икономически въпрос по своята същност, защото предполага разглеждането на много морални и етични категории. Не на последно място и политически такива.

Решението на г-жа Меркел е простичко. Тя казва така – с кредити и бюджетни дефицити не може. Това е обречено дори в средносрочен план. От друга страна ние искаме и вярваме, че е правилно да сме социални държави и да финансираме социалните дейности съществуващи към настоящият момент. Изводът – трябва да се произвежда и продава много повече, за да има пари за това. Това може да стане, като сме много по-производителни и много по-конкурентоспособни.

Бубата се почеса по брадата и каза – Бе, то това с Африка малко грозничко прозвуча… Ма жената го е казала с много думи и по-завъртяно, че работата няма да стане както си я мислим ние „боднеш пръчка – пиеш вино“.