Увод

Там, дето живеят верблюди – в Сахара или зад дългата китайска стена, – земята е превърната в пясък. Никой не знае кога и откъде ще се появи верблюдът, защото той живее навсякъде.

Старите хроники отделят особено място на едно откритие: хората, живеещи с верблюд, виждат край себе си фантастични истории. Много странни работи са станали по времето на верблюда. Един ден на небето се появили крави с рибешки опашки. Те не били нито хвъркати, нито пък били заковани там, махали си съвсем спокойно опашките и преживяли. Дмята и да спасят селото. Чудовището изчезнало, сякаш пропаднало вдън земя. Вместо него черказци намерили там три верблюда да клатят спокойно косматите си глави.

Изложение

Монополи: Райков и Комисията за защита на конкуренцията през погледа на Радичков

Радичков:

„- И аз тъй си помислих, но ако са повече вълците, ще го изядат. Мислих, мислих, пък тръгнах да го търся.

- В тъмното?

- В тъмното ами. Търсих покрай реката – няма го. Намерих брод, почнах да се събувам. Водата студена, та ме преряза. Обух се, тръгнах от другата страна, из нивите. Нищо не се чува и нищо не се вижда.”

Райков:

“Комисията за защита на конкуренцията до този момент не е идентифицирало нито един монопол. Не е идентифицирало нито един картел. Имаме проблем с това”.

Радичков

„Почнах да мамя. Мамя, мамя, мамя, па се спра. После слушам, слушам, слушам – нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда. Пак мамя. Ма – амя, ма – амя, ма – амя, па пак слушам. Нищо няма.”

Комисията за защита на конкуренцията:

„Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е оправомощена да приема решения, с които да установява “кои са монополистите” или “кои са господстващите предприятия”, освен в случаите, в които се проучва евентуално извършено нарушение по Закона за защита на конкуренцията или по Договора за функционирането на Европейския съюз”

Фондове от ЕС: Борисов и Станишев през погледа на Радичков

Радичков:

„- Прасето не можеш да го събудиш, ако заспи – каза братът на Петър Маринков. – То има мръсни уши и нищо не чува с тях. А пък ако си е завряло главата в шумата, хич няма да те чуе. То с главата и ушите си завира в шумата. Нали съм виждал.”

Борисов:

“Да си представим, че са имали 100 кебапчета от Брюксел, гладни са българите и Брюксел казва – ето 100 кебапчета. При правителството на Станишев е усвоено 0,7%, тоест само са хапнали българите от едно кебапче. Сега за тази година са изяли 30 кебапчета. Ако бяха Станишев и Доган, щяхте да сте дояли първото кебапче, защото всички фондове бяха спрени”

Радичков

„- А бе и аз съм виждал – каза Бръмбара. – Нали съм го виждал в кочината. Като къртица се завира бе. Завре се в сламата, та само опашката му стърчи. Мина ми туй през ума, но мога ли да тръгна из гората в това тъмно, та да търся една свинска опашка.

- Къде ще намериш в тъмното свинска опашка – съгласи се Петър Маринков. – То цяло прасе не можеш да намериш, та опашка.”

Станишев

“Няма нито една програма, по която да са ни били спрени европейските средства. Към началото на есента на 2009 г. по статистика на европейските институции България се намираше на 12-14-то място по усвояемост по трите основни фонда, намираше се в златната среда, въпреки че бяхме най-новата страна членка на ЕС. Мит е твърдението на бившия премиер за 100% усвояване на еврофонодвете. Има опасност страната ни да изгуби безвъзвратно над 800 млн. евро европейски средства по всички програми до края на 2013 г. ”

Държавни финанси: Орешарски и Дянков през погледа на Радичков

Радичков:

„- Тя твоята станала като на маневри – каза Петър Маринков. – Така ни караха нас да превземем един баир и си изплезихме езиците, докато стигнем билото, защото там била пленена кухнята ни с храната. Когато превзехме билото, нищо не намерихме там и чакахме още половин ден да дойде кухнята. Тя била зад нас и съвсем бавно си се движела, а пък ние си изплезихме езиците. И твоята работа тъй излязла.

- Същата – каза Бръмбара. – Два пъти газих реката, всичко кръстосах, а като се върнах, мамка й и свиня, тя се навряла в кочината. Няма да ти се размине така, казах си, пък влязох в кочината и я ритнах по задницата. Свинята се обърна към мене, взе да мига, ама клечи на задницата си и разбра, че съм много ядосан.

- Животните усещат.

- Смее ли да не усети. Усети тя и още как усети, ами клечи и ме гледа право в очите.

- Знае тя – каза Петър Маринков.

- Смее ли да не знае! – завъртя глава Бръмбара. – Гледа ме, значи, и мига.”

Орешарски:

„Цифрите са достатъчно красноречиви – през 2009 година България имаше 8 млрд. лева резерви и 10 млрд. лева правителствен дълг. Сега резервите са в размер на 4 млрд. лева, а дългът е 14 млрд. лева. значи не се е държало много дисциплинирано фискално. Значи над приходите са били изхарчени над 2 млрд. лева средно за четирите години. Няма грешка, че са изхарчени, ако имаше целеви програми и сега имахме по-ниска безработица и по-голям растеж. Това не е така – изхарчени са безцелно, да се финансират текущи разходи.”

Радичков:

„- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш. Знаете колко е голяма гората на Петлова чука. Как ще я хванеш цялата?

- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най – добре го стискаш, най – лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва.”

Дянков

“Държавата е финансово стабилна. Няма никакви причини да се спекулира с финансовата стабилност на България. В момента страната ни е една от най-стабилните държави в Европа. В сравнение с началото на мандата просрочените задължения на централно ниво са намалели 83%, на местно ниво в общините с 21 на сто. Общо просрочията са намалени с 66%. Това показва, че във фискалния резерв към днешна дата има 4.1 млрд. лв. плюс 600 млн., които са авансови плащания, ни ги дължи Брюксел, така че фискалният резерв е 4.7 млрд. към днешна дата”

Заключение:

Между краката на хората се блъскаха кални и мокри овце, носеше се блеене, никой никого за нищо не питаше…