Тъй рекоха професорите:

Цената е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга. Тя се определя от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които влияят на ценообразуването, са конкуренция, загуби,печалби и намесата на правителството. По отношение на маркетинга, ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата стратегия поради две причини – цената трябва да възстанови разходите и да даде печалба, и цената трябва да е такава, че клиентите да са готови да я платят. Съществуват четири вида цени:

-       Рентабилна цена (Economic price) – това е цената, на която е рентабилно да се произвежда или доставя даден продукт или услуга.

-       Цена на възможен избор (Opportunity price) – тя наподобява разходите по избор и се отнася за продукти, които не служат да задоволяват основни потребности

-       Психологическа цена – психологическата цена се проявява в два аспекта. От една страна, отчита се чисто външният ефект на играта с цифрите върху етикетите на стоките и другият аспект на психологическите цени е свързан със схващането за цената като измерител на потребителната стойност.

-       Пазарна цена (Market price) – това е стандартната цена, която човек очаква да плати за една стока. Ако цената е по-висока, ще изглежда като надвземане, ако пък е по-ниска, стоката ще се възприема с подозрение.

Процесът на ценообразуване изисква от фирмата да се съобразява с много фактори, влияещи на цените. Това налага избор на адекватен за фирмата метод за ценообразуване. Методът е конкретната технология, по която се формира цената и се натрупват нейните елементи. Стратегическият модел е основен елемент на ценовата стратегия. Моделът определя принципите за формиране на цените във фирмата и възможностите за отклонения от тях. Има два основни вида стратегически модела в зависимост от обхвата на разходите – модел на пълните разходи /себестойност/ и модел на променливите разходи. Отчитат се всички пазарни фактори, а разходите са долна граница на цената.

Разговор с бай ти Добри на скамейката пред бакалията

Седнали сме пред бакалията с бай Добри и чакаме Ленковица да благоволи да отвори. Баба ти Гина ни прати за бахар и ние си седнахме и чакаме. Така де, няма да се прибираме без бахар.

Бай Добри: Бре Учено, ти пари имаш ли, че баба ти Гина ми даде едни 50 ст. само. Ква ли му е цената на тоя пуст бахар?

Не знам какво ме накара да му отговоря така, но вече се бях изпуснал:

Аз-Ученото: Цената бай Добри е сложно икономическо понятие и нейното определяне зависи от това какво ценообразуване е избрала Ленковица. Така че не знам.

В нашенско на това му викат – „да си вкараш автогол”, защото бай ти Добри веднага поде темата.

Бай Добри: Е, сложна била! – тук разбира се изсумтя – Колко пък ще да е сложна тая работа?

Аз-Ученото: Сложна е, защото съществуват много начини за това как да се определи една цена и понеже съществуват много елементи в една единственна цифра, колкото и да не ти се вярва.

Бай Добри: Ба, сложно било – взе да се смее от сърце бай ти Добри – Знам ги аз тия сложнотии. Купуваш нещо за левче и го продаваш за три. Пък ако вземе да се опъва му викаш, че щото ти е симпатичен ще му го дадеш за два.

Аз-Ученото: Не е точно така – пообиден го погледнах аз и продължих разпалено – Да вземем една проста стока, като колана ми например.

Бай Добри: Е, кво му е сложното бре Ученото – продължаваше да упорства бай Добри – един каиш и една тока. Голямата философия!

Аз-Ученото: Ми моят колан струва 20 лева и според мен не е проста работа това да се изчисли.

Бай Добри: Е, аз кво съм ти виновен, че си гламав и си дал 20 лева за колан. Моят баба ти Гина го взе от битака за 2 лева.

Аз-Ученото: Друга ми е мисълта бай Добри. Исках да ти покажа от къде са дошли тези 20 лева, които за теб са само една цифра. И че всъщност колко много неща стоят зад тази цифра.

Тук извадих химикал и бележника си, направих следната примерна калкулация и му я показах:

Бай Добри погледна и се опули:

Бай Добри: Бре Ученото, теб явно главата вече не те слуша бре. Кви са тия сметки – тва да не ти е космически кораб?! Най-прост колан, па ти хилядо сметки направи! Шашава работа.

Сега вече беше мой ред да се засмея.

Аз-Ученото: Ето виждаш ли колко много неща има да се сметнат в един „прост” колан. И нека да ти кажа, че това е само един от методите за калкулиране и определяне на цената, защото може да съществува и така нареченият „таргет костинг”, където на база проучване да установиш, че пазарната цена е 15 лв. за един колан и да започнеш сметките отзад напред, така че да определиш разходите на база на крайната цена.

Бай Добри: Ученото, ти ептен се отнесе! Таргет-маргет… Куп щуротии. Аре да са върнем там на бележника и да кажеш кви са тия многото цифри, едни странни думички, овър-и разни…

Аз-Ученото: Добре бай Добри, нека ги разгледаме подред. Първо са материалите – те се ясни.

Бай Добри: Бре ясни са матриалите, ами ония 5% овър-и от де са появиха.

Аз-Ученото: Това бай Добри са всички разходи по транспорта, мита, контрола и съхранението на тези материали. Например разходите за склада – заплати, амортизации, ток и т.н. Ясно нали? – бай Добри кимна и аз продъжих – след това са минутите и колко струва един час на хората, които работят.

Бай Добри: Бре Ученото, е ся вече те фанах, че нещо ма моташ. На кой плащат 30 или 40 лева на час бре. Тва са над 6 хилди лева бре?!

Аз-Ученото: Бай Добри, това не са заплатите. Това са всички разходи, които са необходими, за да се изработи нещо. Това са амортизации на сградата, на машината на която работи човека, тока, управлението на качесто и разбира се заплатите и осигуровките на работниците.

Бай Добри: Убаво, малко странно го казваш ама разбирам те.

Аз-Ученото: После пак имаме овърхеди. Не се плаши от тази думичка. Това е икономически термин, но реално маже да се използва и българската дума „добавка”. Така, че овърхедите за администрацията, за продажбите и дистрибуцията са реално добавките, които трябва да включим, за да отразим разходите, които са свързани с тези дейност, като например счетоводители, юристи, търговци и други съпътстващи и необходи за дейноста на всяка фирма дейности.

Бай Добри: Ясно, хрантутниците. Тъй де, ся да ма извиняваш ма тва са тия дет не знаят от де се фаща мотиката.

Усмихнах се, защото не исках да навлизам в спор относно ролята на така наречените „бели якички” и техният принос за всяка една фирма.

Аз-Ученото: Щом така ще ти е по-ясно, тъй да е – примирително казах – И след това имаме едни 30 %, които се залагат в цената и се дават на търговците на дребно. Това са пари, които получават в магазините, за да излагат и продават стоката. В нашия случай „коланите” на производителите. Един вид, откъдето идва печалбата на търговците.

Вече бях набрал инерция и исках да продължа с обясненията, но се появи Ленковица и купихме бахар. Върнахме се да го дадем на баба Гина, а бай Добри още от врата се провикна формулирайки

Сентенция на бай ти Добри към баба ти Гинка за ценообразуването:

Гино, я да та питам ся, оти приказвахме с Ученото и не мога да реша – ти безценна ли си или си обезценена?!

Виц по въпроса:

Мъж и жена пътуват от Мелбърн до Сидни с кола. След като пътували вече 24 часа, решили да отседнат в един хубав хотел по пътя и да поспят 4 часа. Когато си тръгвали попитали за сметката. Отговорили им 350 долара.

-       Как 350 долара? – избухнал мъжа – Да, хотела е хубав, но чак пък 350 долара!?

-       Това е стандартната ни цена – отговорил рецепциониста.

Той не останал удовлетворен от отговора и поискал да говори с мениджъра. Когато той дошъл и чул възмущението му, отговорил следното:

-       Разберете нашият хотел предлага  на ваше разположение басейн с олимпийски размери, фитнес, мини голф, тенис корт и боулинг.

-       Но ние само преспахме и не сме ги ползвали – отговорил мъжът.

-       Да, но те са били на ваше разположение и са включени в цената – не се предавал мениджърът на хотела.

Мъжът замислено взел да пише чек и след като свършил го подал на мениджъра. Той го погледнал и недоволно казал:

-       Но Господине, чека е само за 100 долара!

-       Правилно – отговорил мъжът – извадил съм цената от 250 долара за спане с жена ми.

-       Но, аз не съм спал с жена ви – възкликнал на свой ред мениджъра.

-       Да, но тя беше тук и беше на разположение – отговорил мъжът.